Įdomybės!

**Дневник на Елица** Живях със Сашо вече две години. Обичахме се безкрайно, но напрежението между нас

Отгледа ме баба ми – разбира се, благодарен съм ѝ, но любовта ѝ не беше безкористна Бях само на пет, когато татко реши да ни напусне заради по-млада любовница и мама и аз трябваше да напуснем неговия апартамент. Останахме без нищо и заживяхме при баба – майката на мама, която ни издържаше с малката си пенсия, докато мама работеше до късно, а аз помагах с всичко вкъщи и често пропусках уроци, за да работя по строежи и да помогна финансово. Бях твърдо решен да напусна училище след осми клас, но тогава се появи сестрата на баба – баба Нина. Тя никога не беше имала свои деца и много искаше да ме приюти и да ми помогне с образованието. Мама и баба се съгласиха, и се преместих при баба Нина. При нея всичко беше по-леко – имах време за учене, тя ме научи да готвя и шия, завърших с отличие и записах “Право” в Софийския университет. Баба Нина често ми повтаряше, че след дипломирането ще ми остави жилището си, защото съм ѝ като собствено дете и много ме обича. Всичко вървеше по план, докато не срещнах Лили в трети курс – красива, умна и с огромно сърце. Влюбих се, а чувствата бяха взаимни. Когато баба Нина разбра за Лили, ме обвини, че гаджето ми мечтае само за наследството, не за любов и ме заплаши, че ако не скъсам с нея, ще ми отнеме апартамента. Споделих с Лили, а тя ми каза, че е готова да живеем и на общежитие, стига да сме заедно. Поех риска и избрах любовта пред имота. Оттогава баба Нина прекъсна контакт с мен, а аз останах без жилище, но с любимата си. Днес празнуваме десет години брак, имаме две деца и любовта ни е по-силна от всякога. С всяка година съм все по-убеден, че направих правилния избор.

От малък бях отгледан от баба ми. Благодарен съм ѝ, разбира се, но любовта ѝ никога не беше напълно безкористна.

Įdomybės

047

Отгледа ме моята баба. Благодарен съм ѝ, разбира се, но любовта ѝ не беше безкористна

Дневник 12 юни Понякога, като се върна мислено назад, осъзнавам колко силно съдбата може да прекрои житейските

Įdomybės

0142

Двадесет години по-късно разпознавам в момчето себе си като млад – Историята на Артур, който в навечерието на сватбата обвини Марта в изневяра, но две десетилетия по-късно срещна сина й, свое точно копие… На прага на сватбата Артур подозираше Марта в изневяра. Макар че му се кълнеше във вярност, той не искаше да я слуша. Двайсет години по-късно обаче съдбата ги сблъска с нейния син, истинското му отражение… Любовта им беше като от роман – бурна, изключителна, силна. Мнозина им завиждаха и се опитваха да ги скарат. Двамата млади се готвеха за сватба, която така и не се състоя. В навечерието на сватбата Марта призна на любимия си, че е бременна. Вместо радост обаче срещна гняв и разочарование. Артур реши, че го е предала – настояваше, че е невъзможно така бързо да забременее. Обвини я в измяна право в очите. Тя обаче роди детето. Приятелите му го наричаха глупак. Всички виждаха колко го обича Марта, но той беше непоколебим. Връзката се разпадна, сватбата бе отменена. Предложи й аборт, но Марта отказа. До последно чакаше извинение, но Артур така и не позвъни. И тя не се обади. Двамата поеха по свои пътища. Марта остана сама с последствията. Дори когато се засичаха, той я подминаваше, сякаш не я познава. Срещаше я на детската площадка, но обръщаше глава – не искаше да си спомня миналото. Животът на Марта беше труден. Самотна майка, но щастлива. Раздели се с личния си живот, но имаше малкия си ангел, за когото бе готова на всичко. Даваше всичко от себе си, за да е синът й щастлив и да не му липсва нищо. Работеше на няколко места, за да подсигури бъдещето му. Крис беше опората и защитникът на майка си. Завърши университет, служи в армията и започна работа. Когато порасна, спря да пита кой е баща му – разбираше всичко. В детството Марта му разказваше истории за баща му, но вярваше ли й той? Отговорът е ясен. Крис беше одрал кожата на баща си. На 20 години напомняше на майка си младия Артур, в когото бе толкова влюбена. Един ден пътищата им се пресекоха: на Марта, Артур и Крис. Биологичният баща веднага разпозна себе си, трудно бе да не забележи приликата. Дълго ги гледа – нямаше какво да каже. Едва три дни по-късно отиде при Марта и попита: – Можеш ли да ми простиш? – Отдавна… – прошепна Марта. Така оживяха разказите за татко – и Крис за първи път видя истинския си баща.

Двадесет години по-късно, в едно момче разпознах себе си отпреди години. В навечерието на сватбата си

Įdomybės

052

Двадесет години по-късно разпознавам в сина онова младо себе си В навечерието на сватбата си Атанас започна да подозира Мария за изневяра. Въпреки че му се кълнеше във вярност, той не искаше да я чуе. Но след 20 години срещна нейния син. Беше негова пълна копия… Връзката им беше от онези, за които се пише в романите – страстна, уникална, огромна. Мнозина им завиждаха и слагаха пръти в колелата им. Младите се готвеха бавно за сватба, която обаче така и не се състоя. На прага на големия ден Мария призна на любимия си, че е бременна. Вместо радост, получи гняв и раздразнение. Атанас беше убеден, че тя му е изневерила. Постоянно й повтаряше, че няма как толкова бързо да е “забременяла”. Изстреля й право в очите, че не й вярва. Но тя все пак роди това дете. Много от приятелите му му казваха, че постъпва глупаво. Всички виждаха колко силно Мария го обича. Но той беше непоколебим. Връзката се разпадна и сватбата беше отменена. Предложи й аборт, а тя отказа. Мария чакаше до последно прошка от любимия си, но той така и не се обади. Тя също не смяташе да звъни. Атанас вярваше, че е прав. Започнаха нов живот – самостоятелно. Мария трябваше сама да се бори с трудностите. Дори и когато съдбата случайно ги сблъскваше, младият мъж се държеше, сякаш не я познава. Веднъж я видя на детската площадка, но винаги обръщаше поглед, без да иска да помни миналото. Животът на Мария беше труден. Тя беше самотна майка, но въпреки това беше щастлива. Да, трябваше да се прости с личния си живот, но имаше малко ангелче, за чието добро беше готова на всичко. Правеше всичко възможно синът й да е щастлив и да не му липсва нищо. Работеше на няколко места, за да му осигури бъдеще. Христо благодареше на майка си – беше нейната опора и главен защитник. Завърши висше образование, отслужи в армията, намери престижна работа. Когато вече беше голям, спря да пита кой е баща му, защото всичко беше ясно. Разбира се, в детството Мария му разказваше хубави истории за таткото, но дали той им вярваше? Отговорът е ясен. Христо беше копие на баща си. На 20 приличаше напълно на Атанас, в когото Мария някога беше безумно влюбена. И ето че един ден пътищата им се пресякоха: на Мария, Атанас и Христо. Биологичният баща моментално осъзна истината, защото приликата беше потресаваща. Дълго ги наблюдаваше, неспособен да изрече и дума. Едва три дни по-късно се реши да отиде при Мария и да попита: – Можеш ли да ми простиш? – Отдавна… – прошепна Мария. Така отново зазвучаха приказките за бащата – Христо за първи път видя истинския си татко.

Двадесет години по-късно разпознах в момчето младото си аз. В навечерието на сватбата си Атанас заподозря

Įdomybės

01.1k.

Как свекървата остана без дом: Защо не сме длъжни да издържаме девера ми и неговото семейство, плюс драмите със собственото ми тристайно жилище в София

Сигурна съм, че не е наша отговорност да издържаме братовчеда на мъжа ми и семейството му, нито пък да

Įdomybės

0390

Как свекървата ми остана без жилище: Защо не искам повече да издържам девера и неговото семейство в моя апартамент, купен в ужасно състояние преди брака ни, и как семейните драми едва не доведоха до развод, когато свекървата настояваше да наемем двустаен апартамент за девера, за да си върне собственото си жилище

Как свекървата остана без дом Сигурна съм, че изобщо не сме длъжни да издържаме братовчеда на съпруга

Įdomybės

01.2k.

Крадеш от сина ми, а той дори не може да си купи крушка – Семейни интриги в неделната утрин: Защо парите на мъжа ми никога не стигат и как свекървата и зълвата ми искаха да разчитат на моя портфейл за рождения ден на Игор

В неделя сутрин си стоях на дивана, завита с одеяло. Моят мъж беше отишъл до майка си, за да й смени крушките.

Įdomybės

0911

– Крадеш от сина ми, той дори не може да си купи крушка! Неделна сутрин – легнала съм под одеялото на дивана, а мъжът ми е отишъл у майка си уж за да смени крушките. Всъщност, истинската причина е друга: „Сине, да не си забравил, че Игор има рожден ден днес?“ Мъжът ми харчи до последната стотинка, добре че ми оставя пари за сметки и храна – всичко останало излетява за игри и джаджи. Може би така е по-добре – поне не пие по гаражи и не се връща по нощните клубове. Четох веднъж, че първите четиридесет години от детството са най-тежки… Не ви го разказвам, за да ми съчувствате, а за да разберете защо мъжът ми винаги е без пари. Аз си спестявам, и ако трябва – му заемам, но никога не давам на майка му и сестра му. Купих подарък за Игор седмица по-рано – преди мъжът ми да тръгне, му го дадох и си останах вкъщи да гледам филм – с тъщата и зълвата ни дели взаимна неприязън. Те смятат, че не го обичам, защото не давам пари за тях, не им гледам децата (един час минал, а взеха децата си чак след над половин ден – представяте ли си?!), а майка му и сестра му не пропуснаха да ме нарекат безсрамна. Следващите искания да гледам малки деца срещаха твърдо „не“, но ако мъжът ми иска да се занимава с племенниците – нямам нищо против. След малко у дома връхлетяха всички – и синове, и майка, и сестра, и племенници. Тъщата нищо не се посвени, обяви, че са купили таблет за Игор за 2000 лева и ми поиска 1000 на ръка, щото „сме семейство”. Аз точно толкова скъп не бих купила никога. Пари не дадох и мъжът ми започна да ми се кара за „скъперничеството“. Взех компютъра, поръчах с Игор избрания от него подарък и той доволен отиде да го покаже. Но майка му пак се развика: „Никой не ти е искал подарък! Пари трябваше да дадеш! Ти си с моя син, а той е толкова беден, че не може да си купи дори крушка! Дай веднага 1000 лева – това са парите на сина ми!” Тя посегна към чантата ми. Погледнах мъжа ми и просъсках: „Имаш три минути да ги изхвърлиш оттук!“ Той я изведе за две. Сега вече съм сигурна – по-добре мъжът ми да си харчи парите за игри, отколкото майка му да му ги взима. По-добре така, отколкото да го доят тия роднини! Чудя се, дали не трябваше да се омъжа за сирак…

Крадеш от сина ми, той дори не може да си купи крушка. Неделната сутрин лежах завита с одеяло на дивана.