Įdomybės!

Зимата беше покрила двора на Андрей с пухкаво одеяло от сняг, но неговият верен пес Граф, огромен немски овчар, започна да се държи странно. Вместо да се сгуши в уютната колиба, която Андрей с обич му направи през лятото, той упорстваше да спи навън, направо в снега. Андрей го гледаше през прозореца и усещаше как нещо притиска сърцето му — Граф никога не се бе държал така. Всяка сутрин, щом излезеше на двора, Андрей забелязваше напрегнатия поглед на Граф. Щом се приближеше към колибата, кучето се препречваше между него и входа, тихо ръмжеше и го гледаше сякаш молеше: „Моля те, не влизай вътре.“ Това поведение, толкова необичайно за приятелството им през годините, го накара да се замисли — какво крие най-добрият му приятел? Решен да разбере истината, Андрей направи малък план — примами Граф в кухнята с парче ароматна пържола. Докато кучето, заключено в къщата, лаеше силно на прозореца, Андрей се приближи до колибата и коленичи, за да надникне вътре. Сърцето му спря за миг, когато очите му свикнаха с тъмнината и видя нещо, което го смрази на място… …Вътре, сгушено в одеяло, лежеше малко коте — мръсно, измръзнало и едва дишаше. Очите му се отваряха трудно, а тялцето му трепереше от студ. Граф го бе намерил някъде и вместо да го изгони или да го остави, го бе приютил. Той спеше навън, за да не го изплаши, и пазеше входа, сякаш в колибата имаше съкровище. Андрей задържа дъх. Изпъна ръце внимателно, взе малкото същество и го притисна до гърдите си. В същия миг Граф затича към него и се долепи до рамото му — този път не ръмжейки, а внимателен, готов да помогне. — Ти си добро куче, Граф… — прошепна Андрей, стискайки котето. — По-добро от много хора. От този ден нататък в двора вече не живееха само двама приятели, а трима. А колибата, направена с любов, си възвърна предназначението — като малък дом за спасени сърца.

Зимата беше покрила двора на Андрей с дебел, мек сняг, а верният му пес Григор, огромен кавказки овчар

Įdomybės

086

Синът ми не дойде за 70-ия ми рожден ден, оправда се с работа. А вечерта видях във Фейсбук как празнува рождения ден на тъщата в ресторант – с усмивка, тостове и цветя.

Телефонът иззвъня точно на обяд, разрязвайки тишината на очакването. Стоях до масата, внимателно изгладена

Įdomybės

0201

Не искаше да се жени, но майка му го накара

**Личен дневник** Днес беше един от онези дни, когато всичко се преобръща с главата надолу.

Įdomybės

0454

Синът ми не дойде за моите 70 години, уж заради работа – а вечерта във Facebook видях как празнува рождения ден на тъща си в луксозен софийски ресторант

Днес е рожденият ми ден. Станах на 70. Будеше ме не известието на телефона, а очакването чакането.

Įdomybės

0178

Леля Рита: Историята на една обикновена българка, която преоткрива добротата и семейството чрез неочаквана среща в панелка в София

Леля Рита На 47 години съм. Обикновена жена типичната невидима мишка, ако щете. Нито хубавица, нито стройна

Įdomybės

0135

Леля Рита: Историята на една самотна, обикновена жена, която открива смисъла на живота и топлината на човешката доброта в панелния свят на софийски квартал, след срещата си с болно младо семейство и техните деца, докато се подготвя за пътуване до родния Архангелск със своето ново семейство

Леля Рита Аз съм на 47 години. Обикновена жена съм бих казала дори сива мишка. Не се отличавам с особена

Įdomybės

099

Михаил се завръща: зад брезата го гледаше тъжно кучето, онова което би разпознал сред хиляда други

Прахът над баира извън Сопот се виеше лениво, приплъзвайки се по пътя така, сякаш сам се двоуми дали

Įdomybės

036

Михаил се завърна: иззад брезата го гледаше тъжно кучето, което би разпознал сред хиляда — Шельма, вярната душа от миналото

Михаил спря: изпод старата круша го гледаше куче с толкова тъга, че веднага го позна измежду хиляди.

Įdomybės

0109

Малкото момиченце, което не можеше да яде: Нощта, в която доведената ми дъщеря проговори и всичко се промени

Последната вечер, когато всичко се промени: Историята на доведената ми дъщеря, която за първи път се