ГОРЧИВО ЩАСТИЕ – Защо тази девойка не ти допадна? Добро момиче е, скромна, подредена, учи се, обича те – Елена Иванова погледна укорително сина си.
– Мамо, ще се оправя сам… – постави точка Денис на безплодния разговор.
Елена Иванова излезе от стаята с тежка въздишка.
„Все ще се оправя… Колко момичета вече пробва… Почти на четиридесет е, а още никоя не е подходяща…“ – мислеше си тя.
– Сине, идвай да обядваш! – повика Елена Иванова от кухнята.
Денис веднага се отзова и с удоволствие започна да яде майчиния борш.
– Благодаря ти, мамо, както винаги е вкусно!
– Дано казваше това на жена си, а не само на мен… – не се сдържа Елена Иванова.
– Мамо… – Денис изпи компота и се отправи към вратата.
– Почакай, сине. Знаеш ли, спомних си нещо. Веднъж ходих при гледачка и тя от вратата ми каза:
– На сина ти го чака горчиво щастие.
– О, мамо, не вярвай… – Денис се усмихна.
…В различни периоди от живота Денис имаше различни, понякога любимки, понякога не толкова.
…Инна беше умна, начетена, зряла. Даваше разумни съвети на девет години по-възрастния Денис. В началото му харесваше, после Инна стана по-скоро приятел. Всичко беше безцветно. Разделиха се.
Поля имаше осемгодишен син. Денис не можа да се сближи с детето и въпреки че обичаше Поля, връзката не потръгна – тя беше с темперамент, а скандалите бяха странни… Липсваше спокойствие.
Верчето беше идеалът. Такава жена рядко се среща… Денис почти беше решил да се жени – тя беше правилна, чиста, разумна, но трябваше винаги да внимава какво казва. Дори се премести при нея, беше готов за деца…
Но… Веднъж се връща от командировка – Вера в леглото с бивш съученик. Класика.
Денис се върна у майка си.
– Ще си остана сам. Най-здрава е семейството от един човек…
Майка му въздъхваше:
– Няма ли да намериш своята съдба, синко…
И съдбата се появи.
В поредната командировка, в купето влезе жена:
– Може ли да разменим местата и да ми дадете долната кушетка?
– Разбира се, – каза Денис.
Не беше нещо особено, но сърцето му трепна.
Говориха цяла вечер.
– Лариса, – каза жената.
– Денис.
Сякаш се знаеха цял живот. Размениха телефони.
Минали две седмици, Денис поиска да чуе Лариса. И започнаха срещите, целувките, обещанията…
Този път беше различно. Денис не можеше да я пусне. Искаше напълно да се потопи в живота на Лариса.
Тя го обгръщаше с обич и разбиране.
След три месеца той ѝ предложи брак.
– Денис, аз съм по-възрастна с седем години, имам три деца и живеем в общежитие…
– Лара, знам всичко, видях и децата ти. Ще живеете при мен. Обичам всяка клетка от теб. Ти си последната и единствена жена в живота ми.
– Денис, добре… нека опитаме, – засрами се Лариса.
– Не, нека не опитваме. Ще бъдем заедно, завинаги.
Когато Елена Иванова научи, каза само:
– Надоби се… Най-обикновената от обикновените…
Девет месеца по-късно се роди момиченце – „слънчево дете“.
Денис обичаше Лариса още повече.
Сега дъщеря им е на осем. Цялото семейство я боготвори.
Денис боготвори Лариса.
Горчиво, но щастие… ГОРЧИВО ЩАСТИЕ Какво пък не ѝ харесваш на тая девойка? Добро момиче си е. Скромна, чиста, учи се усърдно.
Горчиво щастие: Защо тази девойка не ти харесва, синко? Добра е, скромна, чистница, учи се, обича те – Елена Игнатова упрекна сина си Денис, който на прага на четиридесетте още не може да открие истинската любов, след като преживява разочарования с Инна, Поля и Вера и най-накрая среща съдбата си – Лариса, по-възрастна жена с три деца, но истинската му нежност, с която заедно приемат предизвикателството да отгледат своето “слънчево” дете и откриват семейно щастие в трудностите, въпреки скептицизма на майка му. ГОРЧИВО ЩАСТИЕ Какво не ти харесва в тая девойка, Тодоре? Хубаво момиче е. Скромна, подредена, учи в
СЕМЕЙНА СЪПРУГА Как така успяваш толкова години само с една жена да живееш? Каква е тайната?
– Как я толкова години живея с една жена, питаш ме ти, Ангеле? Каква е тайната? всеки път, когато
Уморен от тъщата и жена си Тази вечер при мен дойде най-мълчаливият и търпелив мъж в нашето село Димитър Христов.
Едва издържа на тъща и жена Тази вечер при мен дойде най-тихият и най-издържливият мъж от нашето село
О, Ралица, здравей! При майка си ли идваш? извика съседката от балкона. Добър ден, лельо Мария.
ГОРЧИВИНА В ДЪЛБОКОТО НА ДУШАТА Още си спомням онзи вик, който прониза стените на тогавашния ни дом
ГОРЧИВИНА НА ДЪНОТО НА ДУШАТА Дано най-накрая те вземат в дом за изоставени деца! Махай се от нашето
