Įdomybės!

— Ако тръгваш за три месеца при майка си, май по-добре да се разведем? Писна ми, че те няма през повечето време.

Не знам защо реших да пиша това. Може би за да не полудея, докато пак направя най-спокойното нещо в живота си.

— Ако си решил да заминеш за три месеца при майка си, тогава може би изобщо да се разведем? Защото ми писна, че ти по-голямата част…

Събота ще ходя при майка, казах ѝ, докато си режа софрата. Месец-два, пък може и три. Няма как иначе.

— Ако си решил да заминеш за три месеца при майка си, тогава може би изобщо да се разведем? Защото ми омръзна, че прекарваш по-голямата част…

Драги дневнико, Тази вечер Крум каза, без да вдигне очи от чинията: „В събота отивам при мама.

Когато седнахме да вечеряме, аз спокойно обявих, че се омъжвам. Мама се разплака от радост, а очите ѝ светнаха с топлина, каквато не бях виждала от много време. Тя веднага започна да говори какво трябва да се приготви и как най-добре да се организира всичко. Татко обаче не каза нито дума. Той просто остави вилицата на масата, стана от стола и мълчаливо излезе от къщата навън. Повече тази вечер той не се върна в стаята.

Скъпи дневнико, Помня много добре нашия селски магазин, който всички наричаха просто бакалията.

Когато седнахме на масата за вечеря, спокойно обявих, че се омъжвам. Мама в този момент се разплака от радост, очите ѝ светнаха с такава топлина, каквато не бях виждала от много отдавна. Тя веднага започна да говори какво трябва да се приготви и как най-добре да се организира всичко. Татко обаче не каза нито дума. Просто остави вилицата на масата, стана от стола и мълчаливо излезе от къщата навън. До края на вечерта той не се върна в стаята.

Добре помня селския магазин, който всички наричаха просто „Буфета“. Там често надничаха местните деца

Когато седнахме на масата по време на вечерята, аз спокойно обявих, че се омъжвам. Мама в този момент се разплака от радост, очите ѝ светнаха с такава топлина, каквато не бях виждала от много отдавна. Тя веднага започна да говори за това, какво трябва да се приготви, как по-добре да се организира всичко. Татко обаче не каза нито дума. Той просто остави вилицата на масата, стана от стола и мълчаливо излезе от къщата на улицата. Повече през тази вечер той не се върна в стаята.

Скъпи дневнико, Спомням си добре нашия селски магазин, който всички наричахме просто буфет.

“— Ще целуваш краката на майка ми! Разбра ли? Тя отсега нататък е стопанка, господарка и твоя лична богиня! А ако се инатиш, ще те сложа в бъчва!”

Абе, слушай сега, да ти разкажа каква история стана с едни наши познати. Представи си Росица и Красимир

— Ще целуваш краката на майка ми! Разбра ли? Тя вече е твоя стопанка, господарка и лична богиня! А ако упорстваш, ще те в бо…

— Цветелина, направи ми кафе по-силно, а? Ама такова, че да ме върне към живота направо. Гласът на Пламен

— Ще целуваш краката на майка ми! Разбра ли? Тя за теб сега е стопанка, господарка и твоя лична богиня! А ако се инатиш, ще те в бо…

— Росице, направи кафето по-силно, моля ти се? Че да ме разсъни. Гласът на Стоян, още дрезгав от съня