**19 януари, вечерта** Марин, готов ли е обядът? – гласът на мъжа ми дойде от спалнята. Беше един следобед.
Елена Георгиева цяла година хранеше бездомната овчарка пред входа, въпреки недоволството на съседите.
– Бояне, обядът готов ли е? – гласът на мъжа ми дойде от спалнята. Беше часът на обяд. Борис тъкмо се
Андрей Павлов седеше на прозореца и гледаше обявата в телефона. Буквите плуваха пред очите – очилата
Дневник. 20 януари. Стоях долу пред входа и гледах как скрежът покрива стъклата на прозорците.
Иван Димитров седеше до прозореца и гледаше обявата в телефона. Буквите плуваха пред очите – очилата
Понякога животът поднася такива истории, че после си мислиш – не може да бъде, че всичко беше точно така.
Понякога животът ти поднася такива случки, че се после чудиш – не може да е истина. Но беше точно така.
Всяка вечер на балкона ми се качваше рижа котка. Мяучеше така, сякаш молеше за помощ – не ми даваше мира