Абе, представи си – Петър винаги повече обичаше лятното риболовство, но и зимата редовно ходеше два-три пъти.
**Дневник, 15 октомври** Василка влизаше в апартамента ми, сякаш това бе Царският дворец, а тя — царица
Стефка Петрова влизаше в нашия апартамент така, сякаш беше Царският дворец в София, а тя — княгинята
Стоян седеше на перваза на прозореца и гледаше надолу към двора, където гълъбите деляха коричка хляб.
— Копието от ключа на мама вече е готово. „Тази вечер ще й го връчим“ — съобщи Борис, докато закопчаваше
— Копието на майчиния ключ вече е готово. „Вечерта ще го връчим“, съобщи Иван, закопчавайки якето си
**Нина Петрова го видя в седем и половина сутринта.** Георги стоеше пред асансьора и държеше котарак.
— Сложих ключовете на масата. Бързо — Райна стоеше на прага на собственото си жилище, скръстила ръце
Скъпи дневник, Днес стана нещо, което дълго ще помня. Сестра ми Боряна ми се обади разтреперана, а после