Днес беше необикновен ден. Станах рано сутринта и реших да подкастря изсъхналите клони на старото ябълково
През люта зима на 1943 година, в измръзналото военно отделение на малка болница някъде между гъстите
Цената на надменността – Биляна, можеш ли да ми услужиш с някои дрехи? долетя с молба гласът на
Стоиш вкаменен на прага: скъпият ти костюм стърчи нелепо сред сивия, влажен въздух на софийското утро.
Тръгвам си, за да разбереш какво губиш! Остани си една седмица сама, повий пред луната без мъж вкъщи
Ти замръзваш на прага: скъпият ти костюм изглежда не на място в този студен, влажен въздух.
Заключих вратата на класната стая с едно метално щракване, което иззвънтя в тишината почти като изстрел.
Зима е през 1943 година. Такъв студ не помня дори старите борове, опасващи военнополевата болница в малко
Брат ми ми каза, че майка ни се е разправяла със съпругата му, и аз веднага усетих, че нещо не е наред.





