Дневник, 23 октомври Днес сякаш всичко в живота ми се промени за един миг. Вратата на апартамента се
Чувам, че е малко неловко да признаеш, усмихна се софийският Димитър със срамежливо усмивка и потупа
Вратата се отвори без предупреждение. Моят съпруг Калин никога не ползваше ключа си, когато съм вкъщи
Животът продължава. Отишъл си е, та какво от това? Да беше поне свястен човек, а то ето го какъв бил.
Животът продължава. Избяга и толкова. Ако поне беше свестен, а той ей го колко е непочтен. Ще отгледаме
Ние с Иван се запознахме на лекция по квантова физика. Звучи скучно, но точно там, сред формули за множествените