Įdomybės!

Светла лежеше на дивана, вперила поглед в тавана. Тревожните мисли не ѝ даваха покой и сън не идваше. Как да заспиш, когато малкото ти съкровище е болно? Защо изобщо я заведох в тази детска градина… Ако беше останала още ден-два вкъщи, може би нямаше да се зарази…

Станислава лежеше на дивана, вперила поглед в тавана. Притеснението не ѝ даваше да заспи. Как да спиш

Полумъртво куче приютяваше измръзнало кутре под себе си, а хората ги подминаваха с безразличие

Полужива куче закриваше малкото си кълбо, а минувачите ги отбягваха сякаш са невидими Андрей пак бързаше

Когато видях бременната си жена в осмия месец, да мие чиниите сама в десет вечерта, позвъних на трите си сестри и им казах нещо, което ги остави без думи. Но най-силно реагира майка ми.

Чакай да ти разкажа нещо, което се случи наскоро и много промени мисленето ми Беше късно вечер, около

„Отивам при младо момиче“ — заяви дядо на 65 години, стягайки куфара, но след час се върна с разплакани очи.

Отивам при младата! провъзгласи дядо, на шейсет и пет лета, докато напъхваше карето в куфара, който пищеше

„Отивам при младата си любима“ — заяви дядо на 65 години, докато стягаше куфара си, но след час се върна разплакан.

Отивам при младата!, провъзгласи дядо на 65, метна чанта през рамо, ала след час се върна със сълзи на очи.

Музиката секна рязко, сякаш невидима ръка преряза тънката нишка, държаща заедно цялата българска вечер. Изведнъж във фолклорната зала настана необичайна тишина.

Музиката секна така внезапно, сякаш някой беше срязал фина струна, на която се крепеше цялата магия на вечерта.

Полуживото куче закриваше с тялото си малко безпомощно кутре, а хората ги подминаваха безучастно

Полуживото куче прикриваше с тялото си дребен вързоп, а хората ги заобикаляха Аз съм Андрей и както обикновено

Болничното легло, на което приключи детството

Болничното легло, на което свърши детството Беше на дванадесет, когато детството ѝ прекъсна не на двора

Седя на плочките в българската кухня и гледам моя ключодържател, вече чужд – до вчера колата беше мо…

Седя на студения плочков под в кухнята в нашето жилище в София. В ръката ми е ключодържателят на колата