Įdomybės!

БившатаТя се върна в старата къща в Пловдив, където спомените от миналото я преследваха като мрачни сенки.

Тя не можеше да се променя толкова! Когато видях бившата си съпруга, Ивайло загуби дарове. Не, това не

Ето какво става, скоро ще ни посетят гости и трябва да излезете някъде.

Е, така е, скоро ще ни дойдат гости и вие трябва да се прибързате. Само разбирате, че без вас няма никакъв празник.

– Добре, няма да те изгонваме по време на празника. Приготви ни три спални – сестрите и племения ми ще останат с нощувка. Ти ще пренощуваш в кухнята. – Галина Василевна, и какво ме пука, че съм единствената собственичка на къщата? Имам и документи за това. Така че не се опитвайте да влезете – ще ви изкарат с полицията.

Добре, няма да ви гоним от къщи за празника. Пригответе ни три спални сестрите ми и племенницата ще останат

Ранната пролетТъй като слънцето грееше по-усърдно, поляната се изпълни с аромат на цъфтящи кервелени и гласовете на малките птици, които се връщат от топлите южни земи.

Здрасти, приятелко! Искам да ти разкажа какво се случи с малката ни Райна, четиригодишната късметлийка

Знаеш, Таня, за да изглеждаш такова и в злато да се разхождаш, аз се събуждам всеки ден в 5 сутринта, успявам да подойда до кравите, да напоя телетата, да раздадем храна, а после тръгвам към основната си работа – няма защо да завиждаш.

**Дневник 15август2026г.** Знаеш,Ружа, за да изглеждам така, със златните бижута и да се разхождам в

От отчаяние се съгласи да се ожени за сина на богатия магнат, който не можеше да ходи… И след месец тя забеляза…

Здрасти, приятелко, слушай какво се случи с мен. Шеги ли се? казах аз, с широко отворени очи, към Иван

Дони, не ме схващай за лош! Не съм бездомник. Казвам се Михаил Семенович. Дойдох при дъщеря ми. Трудно е да се разкаже…

Спомените ми се връщат към онзи студен ден, преди Нова година, когато Ралица, още млада, се прибираше

Вера пържеше котлети, когато в кухнята влезе мъжът. – Веро, трябва да поговорим, – решително заяви Иван. – Говори, – хвърли жената. – Може ли да седнеш и да ме изслушаш спокойно? – в гласа на Иван прозвуча нетърпение. – Никога не трябва да се грижиш за котлетите, – отвърна съпругата. – Какво искаше да ми кажеш? – Аз…, – Иван се запъка, едва намивайки думи. – Срещнах друга жена… Отивам от теб! – Поздравявам те. И много се радвам за теб! – спокойно каза Вера. – В смисъл поздравявам? В смисъл се радвам за мен? – мъжът учудено погледна съпругата. Но Иван дори не можеше да си представи какво премисля Вера в този момент.

Радка пече кюфтета, когато в кухнята навлиза мъжът. Радко, трябва да поговорим, казва решително Ивайло.

– Тате, защо заведеш котка? – учуди се дъщерята Людмила, която дойде за уикендаТатко й обясни, че котката е изоставена от старото село на Пирин и я прие като нов член на семейството, за да се грижи за нея през уикенда.

30април, събота Отново се намирам в тихото къщурче в Бухово, където годината минава по собствен ритъм.