Įdomybės!

Įdomybės

Родителите на мъжа пристигнаха на тридневно посещение, но синът им отдавна не живее тук.

Родителите на съпруга идват в гости за три дни. Само синът вече тук не живее. Вратата я отваря Рада не веднага.

Įdomybės

Кому съм ти нужна с дете на ръце?

Сигурна ли си, дъще? Рени поставя ръка върху майчината длан и се усмихва. Мамо, обичам го. И той ме обича.

Įdomybės

По-младият син. История от живота.

Младши син. История. Калина и самата не знаеше как си се получи такъв умен син с Васил. И двамата завършиха

Įdomybės

Купили ли сте на голямата си дъщеря апартамент? Е, вървете да живеете при нея — заяви на родителите си Федор

Купихте на най-голямата дъщеря апартамент? Тогава живейте при нея, заявява Федор Петров към родителите си.

Įdomybės

Бях на 36, когато ми предложиха голямо повишение в българска фирма, където работех почти 8 години – преминавах от обикновена длъжност към регионален координатор с по-висока заплата, безсрочен договор и по-добри условия, но с условие два дни седмично да пътувам до Пловдив и да нощувам там, а у дома ме чакаха съпруг, деца и трудният избор между семейство и лична кариера.

Беше ми точно 36 години, когато шефът ми в софийската фирма ме повика на разговор. Работех вече осем

Įdomybės

014

На кого съм нужна с дете от предишен брак?

Сигурна ли си, дъще? Люба хвана ръката на майка си и й се усмихна. Мамо, обичам го. И той ме обича.

Įdomybės

0104

Анна никога не е имала доверие в своя съпруг

Мирена никога не вярва на съпруга си. Затова се пренася само върху себе си така се е наредил животът им.

Įdomybės

017

На 60 години съм, след два месеца ставам на 61 – не юбилей, не 70 или 80, но за мен този рожден ден е специален. Мечтая да го отпразнувам не с бърза торта и обяд „на крак“, а с истинско, стилно тържество: вечеря с приятели, красиво подредени маси, декорирани столове, обслужване, жива музика – нещо, което да ми напомни колко много съм преживяла и че заслужавам признание и благодарност. Но децата ми не ме разбират. Имам двама пораснали сина, и двамата живеят със семействата си при мен – шумна къща, постоянно движение, бебешки смях и разних разговори, но за мен почти няма спокойствие. Поемам повечето разходи: пенсията ми, спестяванията от покойния ми съпруг и малкият ми бизнес покриват сметки, ремонти, покупки и уж „временни“ помощи. Никога не съм отказвала подкрепа, но сега синовете ми решават вместо мен. Споделих какво ми е на сърцето – празникът, който искам, но те отсекоха: „Излишен разход, майко. По-добре ни дай парите за нещо полезно.“ Говореха ми като на безотговорен човек. Не искат да разберат колко е важно този ден да е различен, само за мен. Думите „Това вече не е за теб“ ме нараниха дълбоко. В главата ми се въртят мисли, които никога не съм казвала – че понякога копнея за тишина у дома, за лично време и пространство, за правото да взимам решения без обяснения. Дори съм мислила да ги помоля да си намерят свой дом – не от лошо, а защото усещам, че вече е време. Но после ме мъчи вина. Страх ме е да не прозвуча егоистично и не искам разправии. Искам просто да знам – наистина ли е грешно да искам празненство за себе си? Да искам понякога домът и парите ми да са наистина мои, а решенията – лично мои? Дайте ми съвет – да настоявам ли за моето, или пак да отстъпя пред желанията на другите?

На шестдесет съм. След два месеца ще стана на шестдесет и една. Знам, не е юбилей не са нито седемдесет

Įdomybės

017

Започнах да споделям кулинарни рецепти и моменти от ежедневието с дъщеря ми в социалните мрежи, но хобито ми се превърна в източник на напрежение заради ревността и неодобрението на съпруга ми – сега всяка публикация е повод за спор, макар че съдържанието ми е скромно и последователите ми са предимно роднини и приятели; как да постъпя, когато любимото ми занимание вече създава конфликт у дома?

Преди години, в едно тихо софийско предградие, започнах да публикувам снимки и кратки видеа в социалните мрежи.