Įdomybės!

Без покана Васил Димитров държеше торбичка с лекарства, когато съседката му от площадката, леля Катя

Казвам се Радослава и съм на 49 години. Работя като медицинска сестра в нощната смяна в Университетската

Никога няма да забравя онази вечер, когато свекърва ми реши да ми подари нещо безценно. Беше обикновен

Знаеш ли, приятелю, с Гинка се виждам вече близо година. Никога не съм жалил левчета по нея и по любимия ѝ внук.

Днес искам да споделя за нещо, което ме научи на важен урок за живота и границите. Преди година доведох

Срещах се с една жена почти година, не пестях пари нито за нея, нито за нейното внуче. Но, щом си поисках

Казвам се Ралица Георгиева и съм на 49 години. Работя като медицинска сестра на нощна смяна в Софийската

Любо Боянов израсна без баща. По-точно, баща имаше, но когато Любо навърши 4 години, го загуби.

Дневник, 12 юни Понякога думите на хората ме карат да се питам дали наистина ги заслужавам.