Казвам се Надя и от двадесет и три години работя като архивар в нотариалната контора на булевард „Данаил
— Довечера няма да мога, тя ще си е вкъщи… Да, разбирам… И аз ти изпратих снимка на детето… И аз… Стефания
Казвам се Боян, на трийсет и две години съм, работя като техник в сервиз за климатици в Бургас.
Влязох в приюта само за да разгледам кучетата. Не подозирах, че едно от тях ще ме разплаче, още преди
Лео паркира пикапа си пред „Фантастико" на булевард „Витоша" в Пловдив, моторът на старото
— Ти наистина не разбираш, нали? — Христо тресна дистанционното върху плота толкова силно, че купчината
Mi hija tenía siete años cuando descubrí que las personas en quienes más confiaba podían ser precisamente
Бях на нощна смяна в аптеката на „Орлов мост" в София, когато звънна телефона. Йорданка, приятелката
— На моята земя ще расте това, което аз кажа! — изкрещя Виолета Савова, стъпвайки с гумените си ботуши








