Скъпи дневнико, Днес се опитвам да подредя мислите си, защото всичко се случи толкова бързо.
Ралица не разбра веднага кой се промъква покрай пътя. В мъгливия полумрак фигурата приличаше на сянка
Рада не веднага разбра кой се промъква край пътя. Момичето спря колата и се втурна към съществото, което
Думите прозвучаха почти шепнешком. Спокойно. Нежно. Сякаш в тях нямаше нищо особено. Свекървата се усмихва
**Дневникът на Гергана** Думите прозвучаха почти шепнешком. Спокойно. Меко. Сякаш в тях нямаше нищо особено.
„Валечка, нали разбираш – тук аз съм господарката“ – каза свекървата, а снахата най-накрая отговори.
Години по-късно, когато се оглеждаше назад, Ралица си спомняше онзи миг, сякаш беше вчера. Думите бяха
Шаро не изскимтя, когато стопанинът се обърна към вратата. Просто положи муцуна на лапите си и притвори
Шарко не изскимтя, когато стопанинът се обърна към вратата. Просто сложи муцуна върху лапите и притвори
Шаро не поскимтя, когато стопанинът се обърна към изхода. Просто сложи муцуна на лапите си и затвори