Įdomybės!

Неразгаданата тайна на Лариса: Красавицата от българското село, тримата ѝ сина без баща, завистливите езичи, необяснимото благополучие и сензационната сватба, която разкри кой е мистериозният баща и промени съдбата на цялото село

Тайна В едно малко българско село, което повече прилича на махала, живее момиче на име Златина.

Įdomybės

Тайната на Лариса: В малкото българско селце, където суеверията властват, красивата Лариса става майка на трима синове без да разкрие кой е бащата — клюките се вихрят, животът ѝ се изпълва с чудеса, а цялата общност онемява, когато уважаваният директор на млекозавода публично я избира за съпруга и обявява голяма сватба, разбулвайки най-пазената селска тайна.

Тайна Денят беше необикновено тих в нашето село край Павликени, където всичко се разказваше от уста на уста.

Įdomybės

– Защо си толкова рано? – объркано попита мъжът.

Защо толкова рано? затруднено попита Иван, оглеждайки се. Ружа вмъкна ключа в бравата на апартамента

Įdomybės

0231

Любовницата на мъжа ми беше изумителна – точно такава бих избрала и аз, ако бях мъж. Ето, има едни такива жени – самоуверени, ходят с вдигната глава, гледат те прямо, слушат, без да бързат някъде, няма нужда да излагат на показ гърдите или гърба си – царствено спокойни и невъзмутими. Аз също бих я избрала, защото сме пълни противоположности: вечно тичаща, повишавам тон на децата и мъжа, все нещо изпускам, на работа ме затрупват, началникът е недоволен, нося само панталони и пуловери – да гладиш рокля е цяло приключение, добре че сушилнята върши чудеса. А любовницата му беше ослепителна – фигура, стойка, крака, коса, очи, лице – направо не можеш да дишаш! Откакто видях случайно двамата в едно квартално софийско кафене, вече не поемам дъх нормално. Мъжът ми винаги е спокоен, уравновесен и с добро чувство за хумор – точно сега обаче моето чувство за хумор не ми стига. Цял вечер ме сърбеше на езика да го попитам: „Е, как е любовницата? Видях ви скоро, страхотна е, и аз да бях мъж, трудно щях да ѝ устоя!“ – и да наблюдавам как се изчервява и поти, но… нищо такова не казах. После цяла нощ мислех – сега какво да правя? Какво правят българките, когато хванат мъжете си с чужда? Да гугълна ли? Google не помага. Аз обаче… живея както преди: децата тичат, мъжът на време вкъщи, неделя на кино, всичко по старому. Може би съм се объркала в онова кафе? Но не се обърках – проследих ги пак, видях ги заедно, после се сблъскахме на тройна среща: аз, той и тя. А накрая им казах кротко: „Такъв е животът, сега решавайте – има деца, общо жилище, възрастни родители. Вие сте умни – справете се.“ И излязох с изгладената си стара рокля, която отдавна не бях обличала, и ми стоеше страхотно.

Любовницата на съпруга ѝ беше изумителна. А и тя самата, ако беше мъж, би си избрала такава жена.

Įdomybės

046

Любовницата на мъжа ми беше изключителна. Ако аз бях мъж, сигурно щях сама такава да избера. Знаете, има такива българки – уверени в себе си, вървят с гордо вдигната глава, с открит и ясен поглед, слушат с внимание. Не им се налага да показват деколте или гръб, за да направят впечатление, царствено спокойни са, никога не се суетят и не паникьосват. И аз сигурно бих я избрала. Защото е абсолютна противоположност на мен. Защото аз каква съм? Вечно бързам, подвиквам на децата и мъжа, всичко ми пада от ръцете, не смогвам с работата, шефът все е недоволен. Ходя все с дънки или широки спортни панталони и пуловери, а гладенето на рокли или блузи ми е цяло приключение. Последно време и не си спомням кога съм гладила всичките тези волани. Добре, че пералнята със сушилня от последен модел изглажда дрехите и не ми се налага да посягам често към ютията. А любовницата беше божествена: фигура, стойка, крака, коса, очи, лице – направо да ти спре дъхът! Е, аз не си поех дъх от момента, в който разбрах. Точнее – видях. Съвсем случайно, бях в далечен квартал по работа, реших да вляза в някое заведение да хапна. Имаше столче в претъпканото кафене, седнах, отворих менюто, вдигнах поглед и… не, не се обърках. Разпознах мъжа си от гърба. И видях нея. Държеше ръцете ѝ в своите и целуваше пръстите ѝ. Гнусна сантименталност, помислих си. Истинско „Вашите пръсти миришат на тамян.“ Но жената беше страхотна – обективно. Чувствах се странно – като след изгаряне, когато знаеш, че след секунда ще почне да боли, и се опитваш да издухаш болката от зачервеното място предварително. Трябваше да боли, а аз вътре се чувствах просто… празна. Мъжът се прибра навреме. Все същият – весел, спокоен, уравновесен, с чудесно чувство за хумор. Докато аз все избухвам, все бързам и дърдоря, той си е жизнерадостен и стабилен сангвиник. Сега щеше да ми трябва чувството му за хумор. Моето тук не върши работа. Цяла вечер се изкушавах да го изгледам в очите и със спокоен тон да кажа: „Как е любовницата ти? Видях ви онзи ден в кафене „България“ – каква жена! Разбирам те, и аз бих си паднала.“ Да наблюдавам после, ако започне да се поти и да се изчервява. И да продължа: „Е, кога ще запознаете децата с новата кандидат-мама и мен къде ще ме настаните? Да си знаете, ще нося багажа с количка.“ Нищо не казах, той по навик ме прегърна в леглото, притисна ме към себе си и моментално заспа. Може би още не са стигнали до леглото – помислих си смешно, плъзгайки се в другия край на спалнята. Виж ме сега – почнах да мисля като класическа измамена българска жена. Може да си е първата фаза на любовта – прелюдия, симпатия, един дъх, една мисъл. За заклетия любовник – нищо не издава! Въртях се и сънувах цветя, чужди любовници с червени рокли. Сутринта станах с тежка глава, по-бавна от обикновено, но кротко стегнах децата за училище. В главата ми все кънтеше едно: какво правят жените в България, хванат ли мъжете си с любовница? Да взема да питам Гугъл? Гугъл не помогна – а и аз си нямах отговор. Пробвам да си живея живота? Какво да му пробвам – и така си го живея. Всичко както преди. Мъжът се прибира навреме, няма помада по ризата, няма чужд парфюм, децата са неспирен поток, неделите кино със семейството. Същия секс по програмата – два пъти седмично, понякога три. Може пък да бъркам? Не бърках. Позвъних на мъжа ми на обяд – не вдигна. Взех такси, пак в онова кафене. Седях в колата и измислях алиби за шофьора – че чакам служебен „пакет“. Колата на мъжа ми беше отсреща. Той и любовницата излязоха заедно, качиха се при него и отпрашиха нанякъде. Избледнях, помолих за вода, изиграх един монолог в празна слушалка: „Абе, няма да ви чакам вас с пакета до сутринта, заминавам си!“ – поне на таксиджията да не изглеждам съвсем отчаяна. Знанието за любовницата обръща живота наопаки – да се разведа ли? Може би да… Иначе как? Да търпя? Защо? Сетих се за двама наши близки – и при тях мъжът си хвана друга. Той се криеше, измисляше – докато жена му разбра. Скандал, отричане, после доказателства – чатове в месинджъра. Той твърдеше, че са го хакнали, че са интриги и завист… Моят тогава отсече: „Аз никога не бих лъгал. Ако направя такова нещо, ще призная. Или късам, или се грижа за семейството.“ Гордеех се с него тогава. Лесно е да разсъждаваш върху чужда драма, ама вкъщи друго си е. Като си в центъра на бурята и виждаш и жена, и любовница пред теб – смелостта излита през прозореца. Аз отидох до тяхната маса в кафето и без да питам, седнах на свободния стол. Любовницата се спогледа. Мъжът се вцепени, после започна да се върти като ученик. Мълчахме. Беше ми дори малко смешно. Любовницата явно си знаеше ролята. Мъжът отвори уста, аз го спрях с жест: „Това не е точно това, което си мисля, нали? Но нищо ново. Това се случва. Помислете сега как ще го оправим – децата, апартамента, родителите и всичко останало. Вие сте умни хора – ще го измислите.“ Изправих се, тръгнах бавно. Свежо изгладена рокля – хубаво ми стоеше. Излишно си я криех толкова време.

Дневник, 8 юни Любовницата на мъжа ми е зашеметяваща. Ако бях мъж, сигурно и аз такава бих избрала.

Įdomybės

054

Когато през есента Володимир се разболя, всичко се промени. Съседите се обадиха: – Андрея, идвай веднага. Татко ти лежи, сам не може да стане.

Когато есента ВладоЛипов се разболя, всичко се промени. Съсъседи се обадиха: Андрей, ела. Татко ти лежи

Įdomybės

013

Притихналата нощ и тежкото сърце: Историята на Юлия, нейното майчино безпокойство и борбата за живота на малкия Жени между болничните коридори в България и спасителната надежда зад граница

ДНЕВНИК НА ЕДНА МАЙКА Събудих се посред нощ и така и не успях да заспя до сутринта. Нещо, сякаш тъга

Įdomybės

0124

Предчувствие на беда: Юлия не мигна цяла нощ, разкъсвана от безпокойството и необясними страхове. Тежест изпълваше сърцето ѝ, а сълзите сами се стичаха по лицето ѝ. Сякаш някаква невидима сила я предупреждаваше за предстояща беда. Когато гушна спящия си син Живко – момченце, дошло след години чакане, кръстено на името на трагично загиналия баща на съпруга ѝ Андрей – Юлия усещаше само засилващо се напрежение. След преглед при педиатър и шокиращи резултати от изследванията, семейството се сблъсква с ужасяващата диагноза – остър левкемия. Борбата за живота на Живко ги отвежда до специализирана клиника в Израел, където огромната сума за операцията изглежда недостижима. С помощта на близки, съседи, дарители и разтърсваща жертва от друга майка, Юлия намира надежда и сила да продължи – заради сина си и заради онези, които вече няма кой да върне. Това е история за огромен майчин страх, безкрайна любов и чудото на една втора дадена възможност.

ПРЕДЧУВСТВИЕ НА БЕДА Яница се събуди посред нощ и така и не можа да заспи до сутринта. Дали беше някой

Įdomybės

013

ТОЙ ЩЕ ЖИВЕЕ С НАС…

Това ще живее с нас С резки звънец се разнесе известието, че някой е дошъл. Мария свали престилката