Понеделник в просторната, залятa от слънце зала на агрофирмата Слънчевото поле гудеше като притеснен кошер.
Майко, мога ли да вляза? Трябва ми едно слово, Ружа стоеше в прага на родителския апартамент, притискайки
Трясъчна вибрация Грозен гул Тъмнина Тъмнина Найнакрая тъмнината започва да отстъпва. Чува се глас: Гн.
Божана се замръ от ужасяващото събитие, дръжейки малките, изящни градински лопатки, а пръстите й безволно
Инна, получи ли поканата от Рая? Получих я. Само че няма да ходя на тази сватба, казах в телефона. Как така?
Седя на пейката на автогара в София, както обикновено се спират уморените или скитащи се кучета, но този
Ралиса, едва на четири години, стоеше в двора и наблюдаваше новачо наскоро се появилото в къщата съседско лице.
28април2026г.,моя лична дневнична записка Търпи, дъще! Сега си в друга къща и трябва да се съобразиш
13юли2026г.Днес се случи нещо, което дълго време не можех да повярвам, а сега писмото в този дневник