Знаеш ли, Пепи, дванайсет години плащах всичко за родителите ми, а на деня на техния юбилей чух: Изведете
Състояние на душата Гергана Стоянова седеше на кухнята и гледаше през прозореца. Навън пролетта едва
Охранителят ме гледаше с учтивост, но и със студена решителност, сякаш съм човек, попаднал на чужд адрес.
„Как така няма да се грижиш за детето на сина ми?!” – не издържа свекървата
– Първо, аз не се дърпа…
Как така няма да се занимаваш с детето на моя син! не успя да се сдържи свекървата. Първо, не гледам
Помня го сякаш бе вчера, макар да е минало толкова време. Тогава, на деня от юбилея на родителите ми
Тя беше завързана за дърво и стенеше от болка, но старецът се престраши да се приближи Зимата онези години
Днес беше един от онези странни дни безпрецедентни, неловки, болезнени. Още щом отключих вратата, нещо
Приказна, но не илюзия Сутринта се събудих с онова странно усещане, че днес ще ми се случи нещо съдбовно.
Тя беше окована за дървото и стенеше от болка, но старецът все пак се осмели да се приближи.





