Įdomybės!

Без дом и надежда: Историята на един български бездомник

БездомнаВаня нямаше къде да отиде. Реално, беше абсолютно сама Мога да прекарам две нощи на Централна

Бездомен в София: История за оцеляване и надежда в сърцето на България

На Цвети нямаше къде да отиде. Буквално нямаше никаква посока… Мога да изкарам няколко вечери на

Съпругът ми ме изправи пред избора – или тежко болната ми майка, или нашия осемгодишен брак, и още не мога да повярвам, че тези думи излязоха от устата му. Майка ми се разболя сериозно, а аз съм й единствената дъщеря – нямам на кого друг да разчитам.

Мъжът ми ме принуди да избирам между болната си майка и нашия брак, и все още не мога да повярвам, че

„Сиромах си, а аз постигнах успех!“ – засмя се мъжът ми, без да подозира, че току-що продадох „безпо…

Бедна си, а аз успял! се присмях, без да знам, че токущо продадох безполезния ми блог за милиони лева.

Мъжът ми ме постави пред ужасяващ избор – болната ми майка или нашият брак, и не мога да повярвам, че чух такива думи от него. След осем години брак, майка ми, единственият ми близък човек, се разболя сериозно, а аз съм единствената ѝ дъщеря и нямам други роднини.

Сънувах странен сън, в който сякаш времето течеше настрани, а небето беше вечно сумрачно като старите

Без дом: Историята на един български скитник

БЕЗДОМНИЦАКалина няма къде да отиде. Наистина никъде… Две вечери мога да пренощувам на Централната гара.

Зарязах работата си в магазин за дрехи в български мол заради любовта – вече година и половина живеем заедно. Преди изкарвах моите малки, но честни пари: плащах телефона, транспорта, купувах си нужните неща и допринасях за семейния бюджет, без никога да искам средства от него.

Напуснах работата си заради един мъж. С Лъчезар живеем заедно вече година и половина. Преди работех в

Оставих работата си заради един мъж – вече година и половина живеем заедно. Преди това работех в магазин за дрехи в софийски мол: дълги смени, включително през уикендите. Не изкарвах купища пари, но имах свои доходи – плащах си телефона, транспорта, пазарувах си сама и се включвах в разходите за общия ни дом. Никога не съм го молила за пари за нищо.

Преди години напуснах работата си заради един мъж. Живеехме заедно повече от година в един стар апартамент

„Няма да се шикалкавя до тази забравена село, за да погребвам майка ти, “ изсъска съпругът. Но когат…

Не викам се да се натисна в онова проклето село, за да погреба майка ти, изрича съпругът ми, без да му