– Слушай, Пол! Да се разведем? – Диана изведнъж казва на съпруга си. – Да, да го направим – каза Пол, като дори не откъсваше поглед от екрана на телефона. – Не, Пол, не се шегувам, докога можеш да живееш така! -Диана, прочетох новините – каза той равнодушно. Искам да те напусна! Разбираш ли?! – Диана каза. Пол замръзна от изненада.

– Слушай, Пол. Хайде да се разведем, а?” Диана изведнъж казва на съпруга си.

– Да, да – каза Пол, като дори не откъсваше поглед от екрана на телефона.

– Не, Пол, не се шегувам, докога можеш да живееш така!

– Диана, ще дочета новините и ще поговорим – каза той равнодушно.

– Изслушай ме, моля те. Прочети устните ми. Искам да те напусна! Разбираш ли сега?!” Диана се обърна към него.

Пол замръзна от изненада.

– Той свали очилата си, сложи телефона и внимателно наблюдаваше жена си. “Какво е този път?” – попита той и се засмя.

Диана вече много пъти беше започвала този разговор, но не правеше нищо. Това накара Пол да загуби интерес към подобни разговори.

– Така че, да. Ако нищо не се промени в отношенията ни, ще си тръгна. Давам ти един месец – решително каза съпругата му.

– Колко интересно, а какво правя аз, което не ти допада? – той продължи да се смее.

– Графе… Ти не се интересуваш от жена си, от нейния живот, не ходим никъде, всички уикенди прекарваме вкъщи. Не ходим на почивки, ти имаш само работа на главата си. Това достатъчно ли е?

-Да, достатъчно е.

Всъщност той не искаше да обсъжда нищо, обичаше жена си от петнайсет години. Не беше имал други жени. Не ги поглеждаше. Носеше всички пари вкъщи и ги харчеше за семейството и децата си.

Междувременно съпругата му продължаваше:

– Когато се прибереш вкъщи, дори не ме питаш какво съм правил, как е минал денят ми. Ако ти разкажа какво се е случило в работата, четеш си новините. Приличам на готвач, който е дошъл да сготви и си тръгва, за да не се подмазва… Трябва ли да изброявам повече?

– Да, много интересно, продължавайте – каза мъжът.

Сега вече не се смееше, защото Пол изведнъж осъзна, че нито той, нито тя са се интересували от живота на другия през последните седем години. Деца, работа, дом, всичко в кръга…

– Свършихте ли? Ще го кажа сега – започна Пол, – ако нямаш нищо против.

– Какво искаш да кажеш? Какво е това, което не знам за теб? Начинът, по който ме игнорираш през цялото време?

– Ами, слушай. Кога за последен път ме попита как е минал денят ми? Помниш ли? Точно така, не си спомняш. Кога ме попита как съм се справил в работата? Пожелавахте ли ми лека нощ и добро утро?

Жената замълча и погледна съпруга си. Той продължи.

– Спомням си, че се скарах на работа, мислех да напусна. Затова дойдох да ти разкажа за това. Исках да ми дадеш съвет. Какво ми отговорихте? Точно така. Че преувеличавам и раздухвам всичко. Дори не ме изслушахте.

А аз имах нужда от съвет, от подкрепа или поне от това да бъда изслушан. И в съвместния ни живот имаше достатъчно такива случаи, за да спра да питам за мнението ти. Престанах да гледам на теб като на човек, когото обичах. Къде е тя? Къде отиде? Мога да предположа, че сега ти се чувстваш по същия начин, но кой е виновен за това?

Точно така, вината е и на двама ни. Какво те кара да мислиш, че съм престанала да те обичам?

Жената седна до него. Изглеждаше, че съпругът ѝ не я подкрепя и не я разбира. И изводът се предлагаше от само себе си – той не я обича. Ето защо тя щеше да си тръгне…

– Татко, мамо, ще спите ли? По-малкият син излезе от детската стая.

Беше след полунощ, а те седяха и си говореха. Толкова много неща се бяха случили. Толкова много неща, които все още трябваше да се обсъждат.

След разговора осъзнаха, че и двамата са виновни. Седяха и говореха и не можеха да спрат да говорят…

Решиха да слушат, да чуват, да обсъждат всичко заедно и да се ценят взаимно.

И всички решиха да отидат на почивка след един месец. В края на краищата не се бяха виждали толкова дълго…

 

Rate article
– Слушай, Пол! Да се разведем? – Диана изведнъж казва на съпруга си. – Да, да го направим – каза Пол, като дори не откъсваше поглед от екрана на телефона. – Не, Пол, не се шегувам, докога можеш да живееш така! -Диана, прочетох новините – каза той равнодушно. Искам да те напусна! Разбираш ли?! – Диана каза. Пол замръзна от изненада.
Kaip mano uošvė išsprendė mūsų baldų klausimą