Николай Велев провери часовника си за шести път, докато брат му Мартин оправяше възела на вратовръзката му в малката стая зад олтара на църквата "Св. Марина" в Пловдив.
— Приличаш на човек, който очаква присъда — каза Мартин.
— Просто следя графика.
— Графикът е в единайсет и половина. Сега е единайсет без двайсет. Диша.
Николай погледна отражението си в старото огледало с напукана позлата. На трийсет и девет години беше построил нещо, което можеше да пипне с ръка — верига от три автосервиза, купена с пари от продажбата на бащиния гараж в Асеновград и разраснала се за единайсет години в "Велев Авто", с оборот, който миналата година мина два милиона сто хиляди лева. Харесваше договори. Харесваше баланси, които се затварят на нула разлика. Бракът обаче не беше баланс — той изискваше да вярваш на някого, без да искаш разписка за всичко.
Виктория Радева се беше появила в живота му преди две години и три месеца, на благотворителна вечеря в хотел "Тримонциум". Тя помагаше с разсаждането на гостите и по грешка го беше сложила на маса за хора, които никой не познаваше.
— Е — беше казала тогава, гледайки листа с имената, — или ви местя сега и всички гледат, или следващите два часа сте господин Ненков.
Николай се беше съгласил да бъде господин Ненков. Тя готвеше нахалост сутрин, обуваше анцуг и ядеше кисело мляко направо от кутията, докато критикуваше ресторанта, в който я беше водил предната вечер.
— Платил си четирийсет лева за шест скариди.
— Седем.
— Шест.
— Броила си ги?
— Разбира се, че съм ги брояла, при тая цена всяка скарида е важна.
Той обичаше колко обикновена ставаше покрай нея собствената му сложна фирма. Когато ѝ предложи брак, тя плака, преди да е довършил изречението. Поне така го помнеше той.
Музиката отвън започна. Мартин оправи реверите на сакото.
— Твой ред е.
Николай тръгна към вратата. В същия миг тя се отвори откъм другата страна — не навреме, не с музиката, а преждевременно, с рязко движение. На прага стоеше адвокатът му, Георги Нанев, със сако, разкопчано до втория копчето, и телефон в ръка.
— Николай. Трябва да говорим. Сега.
— Георги, след половин час имам сватба.
— Точно затова трябва да говорим сега.
Той извади от чантата папка с пластмасова корица, каквато се използва при нотариус, когато иска подписите да не се объркат.
— Снощи в кантората на нотариус Друмева в центъра е внесен проект за пълномощно. За сметката на фирмата. Оборотната сметка с сто и осемдесет хиляди лева. Пълномощно в полза на Виктория Радева, с право на разпореждане, в сила от утре сутринта.
Николай усети как стомахът му се свива, но не каза нищо веднага.
— Защо е в сила от утре?
— Защото утре вие сте съпрузи. И понеже нямате брачен договор, според закона дяловете, придобити по време на брака, влизат в режим на съпружеска имуществена общност. Тя не е чакала дела във фирмата да бъде прехвърлен — искала е достъп до парите веднага, легално, с подпис от нотариус, докато вие сте на път за олтара.
Мартин, който дотогава мълчеше до прозореца, го погледна.
— Може да е грешка. Може да е застраховка, както жените понякога искат.
— Триста хиляди лева оборотни средства не се заключват със "застраховка" — каза Георги. — Проверих. Документът е подготвен от преди три дни. Срещата с нотариуса е насрочена за утре в девет сутринта, два часа след сватбения обяд в ресторант "Хемус".
Николай отвори папката. Видя името си, изписано с печатни букви, и до него празно поле, което чакаше само неговия подпис — защото пълномощното за фирмена сметка изискваше подпис и на двамата съсобственици, а след сватбата той щеше да стане такъв автоматично по право на бракосъчетания съпруг на вносителя.
Отвън камбаната удари единайсет и половина. Гостите вече бяха насядали. Майка му седеше на втория ред с букет, който беше купила предния ден от пазара на "Жълтите казарми" — лилии, защото Виктория беше казала, че мрази рози.
Той излезе от стаята не през централния вход, а през страничната врата към ризницата, където шаферките оправяха роклята на булката. Виктория стоеше пред огледалото, с ръка на корсажа.
— Ники? Още е рано, какво правиш тук—
— Кога смяташе да ми кажеш за срещата с нотариус Друмева?
Тя замръзна за секунда — после се опита да се усмихне.
— Това е само формалност. За нашата сигурност. И на двамата.
— На двама ни ли? Сметката е само моя, Виктория. Единайсет години съм я трупал, преди изобщо да се запознаем.
— И след утре ще е обща. Исках просто да го уредим предварително, без караница, без адвокати в последния момент—
— Адвокатът дойде в последния момент, защото ти го направи в последния момент. Три дни преди сватбата. Докато аз пробвах костюм.
Тя пусна шлейфа на роклята от ръцете си и той се разпиля по пода на ризницата.
— Нямаш представа какво е да живееш до човек, който проверява всеки лев в ресторанта, а не ти казва и дума за сметките на фирмата си. Исках сигурност.
— Не исках сигурност. Искаше достъп.
В църквата свещеникът вече чакаше, гостите шепнеха за закъснението, някой от близките на Виктория проверяваше телефона си с притеснен поглед към вратата.
Николай не влезе в основния салон. Извика Мартин и Георги в коридора зад олтара и каза само три изречения:
— Сватба няма да има днес. Георги, обади се на нотариуса, оттегли искането за пълномощно веднага, по телефона, после писмено до края на деня. Мартин, кажи на отец Стоян, че церемонията се отменя — от моя страна, не търсете вина в никого пред гостите.
Той влезе в залата сам, без булка до него, и каза на двеста души само толкова: че сватбата се отлага, че съжалява за притеснението, и че всеки е добре дошъл на обяда в "Хемус", защото храната вече е платена и не е хубаво да се хаби. Майка му стисна лилиите по-силно, но не каза дума.
Седмица по-късно, в понеделник сутрин, Николай влезе в централния офис на "Велев Авто" на булевард "Марица Юг" с папка под мишница — същия тип папка, само че този път съдържанието беше друго: нов учредителен акт, изготвен при нотариус Друмева, но вече по негова инициатива, в който фирмата минаваше изцяло на негово име, без съсобственост, без чакащи подписи, без пълномощни за никого извън семейния му кръг. Банката потвърди по телефона, докато той гледаше приложението на екрана: старото разрешение за достъп до оборотната сметка — отменено. Новият подпис — само неговият.
В четвъртък следобед Виктория дойде пред офиса. Пазачът ѝ каза, че няма пропуск. Тя почука на стъклената врата на приемната, където миришеше на прясно кафе от машината до рецепцията, и поиска личните си вещи, останали в апартамента в Крумово — четка за зъби, няколко рокли, рамка със снимка от благотворителната вечеря в "Тримонциум".
Мартин ѝ подаде найлонова торба на входа.
— Всичко е тук. Ники каза да ти пожелая успех.
Тя не влезе повече в сградата. Николай гледаше през прозореца на кабинета си как се качва в таксито пред входа, а в ръцете му стоеше чашата изстинало кафе, което не беше допил от сутринта.
