Author: Десислава Димитрова
Един ден, младият милионер Асен се разхождаше по улицата в София и случайно се сблъска с малко момче
До кого сте? Мария Федорова заедно с Николай излизат на верандата и наблюдават госта. Аз съм до Мария Федорова!
Дървото бор, скръглено от време, стоеше все още гордо в средата на двора на селското училище в Копривщица.
За тебе мама е дошла, стигай се. Мнозина вярват, че всяко дете в детския дом живее в очакване на тези думи.
30април, събота Отдавна не броя дните. Ако всички са еднакви, ако всяка сутрин започва и свършва така
Ралице, а там през зимата е студено! Печка с дрова, трябва да теглим дърва! Мамо, ти си село, в детството
Рая, Тодор вече ти каза? запита жена му, мамата Мустафа. Слушай! Приблизително двадесет души ще дойдят.
Здрасти, приятелко, слушай как е минало. Когато Рада се омъжи за Георги, беше едва на двадесет и две.
Пробудена в средата на нощта, Божида усети студено празно пространство до себе си. Размръсена, тя протегна








