Author: Десислава Димитрова

Моят закъснял съпруг Първи път се ожених на петдесет и пет Пѐт години вече са изминали от нашия сватбен ден.

25 март, 2026г. Днес бях в залата на Народния съд в София, където Светла, съпругата ми, седеше спокойно

Мишо, чак пет години чакахме. Пет. Лекарите казват няма да имаме дете. А тук Мишо, гледай! спрявах пред

Точно когато този космат бездомник се появи в двора пред къщата, вече никой не си спомняше за него.

Баба Мария Петрова, на 84 години, седи на автобусната спирка до къщата си и не знае къде да отиде.

Светла! Къде си?! Да се появиш веднага! Дори у дома не се връщай! Чуваш ли ме?! Не висям да те пусна!

Помня добре онзи ден, когато се събираше малкото ни родословие в къщата на улица Българска в София, след

Какво се случва, мамо? пропъшка се Мария, гледайки към сина си. Как ще живея аз? На стълбище?

Ние го презехме веднага, щом той стъпи над прага на нашето къщище къси, високи, изтънчени. Ризѝцата