Įdomybės
059
Кучето се върна у дома след година и не беше само. Стопанката не вярваше на очите си.
Нина Василева сложи чайника. Обикновен навик. Шест сутринта, чайник, чаша, стълбите. И така всеки ден.
Įdomybės
079
Само да видим вилата и си тръгваме! — обеща свекървата в петък вечерта. Тръгнаха в неделя. Аз дойдох в понеделник — и окачих катинар.
— Значи, така — рече свекървата от прага, без да поздрави, без да свали обувките, — какво е това бунище
Įdomybės
038
Кучето го страхуваха и заобикаляха отдалеч. Докато не приближи едно момиче.
В двора на панелен блок на улица „Пиротска” се появява куче. Едро, рижо с черни петна.
Įdomybės
0165
Бездомно куче виеше до оградата нощем – Мария ахна, щом разбра причинатаОказа се, че кучето виеше, защото стопанинът му, възрастен мъж, беше починал в къщата и никой не знаеше.
Росица за пръв път чу виенето в събота, когато се връщаше от нощна смяна. Протяжно, тъжно – от него тръпки по гърба.
Įdomybės
0469
Скитащо куче виеше нощем край оградата – Марина ахна, като разбра причинатаТогава тя видя, че под оградата лежи малко, ранено кутре, което кучето отчаяно се опитваше да защити.
Преди години, когато си спомням това време, Калина чу за първи път вой в събота, докато се връщаше от
Įdomybės
059
Зет доведе дворняга на вилата, а свекървата изискваше да го изгони. Един ден песът спаси семейството от загуба на половин градина.
Когато зетят довлече на вилата едно окъсано куче, свекърва ми Калина Петрова едва не припадна от яд.
Įdomybės
0185
– Кучето не става за лов, трябва да се отървем, – заяви мъжът. Мария веднага му събра куфара.
Георги се върна от лов ядосан като оса в буркан. Ботушите си събу на прага – единият наляво, другият надясно.
Įdomybės
0192
– Песът не става за лов, трябва да се отървем от него, – заяви мъжът. Наташа веднага му стегна куфара.
Георги се върна от лов ядосан като стършел в буркан. Ботушите ги захвърли на прага – единия наляво, другия надясно.
Įdomybės
053
Мършава котка денонощие не се отдалечаваше от затворен магазин. Когато отвориха вратата – стана не по себе си.
Росица заключи катинара и облекчено въздъхна. Ето, най-сетне. Два почивни дни пред нея – без опашки