12юли2026г., ден 73 от годината дневник Кога ще се изместиш, Ралицо? майка ми, Гергана, стоеше в прага
Младата администраторка, безупречно облечена и подредена, замръзна и погледна с недоумение мъжа на около
Не се ядосвай, Бояна, няма да живея с теб. А може би опитаме, Серги?! Бояна почти без мигване се задръжна
Чух ли, Ралице, внимавай добре. Можеш да ме съдиш колкото си искаш, но без свидетели не успяваш да докажеш нищо.
Мирела, скръстена като листо, лежеше на пухкавия диван в апартамента на Женевица в София и припряка ръцете
Малката Мила никога не можеше да схване защо ѝ родителите са безразлични. Тате я дразнеше, а мама като
Всичко е свършено между нас, Ралице! Искам истинско семейство, деца. Ти не можеш да ми дадеш това.