Уроци на живота за Йоана Станислав, трябва да ти кажа нещо, Христина дишаше учестено, разперените й пръсти
Казвам се Пламен Димитров. Работя на бюрото за изгубени вещи и багаж в Централна гара София вече двадесет години.
Тя протегна към нея бисквита и прошепна: На теб ти трябва дом, а на мен майка. Декемврийският вятър разкъсваше
Чужди стени Знаеш ли какво ми е наум? попитах мъжа си, докато за пети път триех една и съща чиния.
Една късна есенна вечер в София, докато светлините на града едва мъждукаха през прозореца, седях с телефона
Отломки приятелство Мирела се прибира след дълъг и напрегнат ден. Ключът изскърцва в бравата на панелната