На 45 години съм. Повече не каня гости в дома си
Някои хора, когато дойдат на гости, забравят, че са гости. Държат се невъзпитано, раздават съвети и не бързат да си тръгнат.
Преди бях изключително гостоприемен човек, но това бързо се промени. След като минах четиридесетте, спрях да каня хора у дома си. Защо ми е това? Изнервя ме да имам такива гости.
Последния си рожден ден отпразнувах в ресторант. Толкова ми хареса, че реших винаги да го правя така занапред. Сега ще обясня защо.
Организирането на домашно събиране е скъпо. И за обикновена вечеря се харчат немалко пари. А ако е празнична среща, сумата става още по-висока. Гостите идват с дребни подаръци – все пак времената са тежки. После остават до късно през нощта. Аз искам да си почина, а не да мия планини от съдове и да чистя до безкрай.
Вече не очаквам никого в собственото си жилище. Чистя и готвя, когато реша. Преди, след празнични домашни купони, се чувствах изтощена и подтисната. Сега, след празниците, мога да си взема топъл душ и да си легна рано.
Имам повече свободно време и го използвам разумно. Приятелите ми могат да се отбият за чай, но не се тревожа, че нямам сладкиши или мезета. Вече спокойно изразявам мнението си. Ако имам нужда от почивка, посочвам вратата. Може да не изглежда добре, но това не ме интересува. На първо място е моят комфорт.
Най-изненадващото е, че хората, които обичат да гостуват, рядко канят някой у тях. По-удобно им е да се веселят на чужд гръб, без да губят време за готвене и почистване.
Вие посрещате ли гости? Можете ли да се наречете гостоприемен човек? На 45 години съм и вече не приемам гости вкъщи Някои хора, когато дойдат на гости, забравят, че са гости.
– Ще останем при теб за известно време, защото нямаме пари да наемем собствено жилище! – каза ми моята приятелка. Аз съм много активна жена и въпреки че съм на 65 години, успявам да обикалям различни места и да се срещам с невероятни хора. С носталгия си спомням своите млади години, когато човек можеше да прекара лятото на море, на палатка с приятели, да плава по всяка река – и всичко това с малко средства. Но тези времена са вече в миналото. Винаги съм обичала да се запознавам с нови хора – на плажа, в театъра – и с много от тях сме останали приятели с години. Един ден се запознах с жена на име Сара на почивка в един пансион край Бургас. След години, след като си разменяхме понякога писма, внезапно получих телеграма: „В 3 през нощта пристига влакът. Чакай ме на гарата!“ Не знаех кой ми я изпраща, затова не отидох. Но в 4 сутринта на вратата се появиха Сара, двете й внучки, баба им и един мъж – с купчина куфари. Бяхме шокирани, но ги пуснахме в дома ни, а Сара ми каза: „Защо не ни посрещна? Аз ти пратих телеграма! Иначе таксито струва пари!“. После ми обясни, че една от внучките й е приета студентка в Софийския университет и цялата им фамилия дошла да я подкрепи – и че ще живеят у нас, понеже „нямат пари за наем, а нашият апартамент бил близо до центъра“. Не можех да повярвам – не сме роднини, защо да ни натрапват присъствието си? Трябваше да ги храня по три пъти на ден, сами не сготвиха нищо, само носеха продукти. Не издържах повече и след три дни ги помолих да си тръгнат. Последва скандал – Сара троши чинии и вика истерично. Когато напуснаха, установих, че ми липсват халатът, няколко кърпи и дори голямата тенджера със зеле! Така завърши нашето приятелство – с облекчение. Повече никога не чух за нея. Вече съм много по-предпазлива с новите познанства. Ще се нанесем при теб за известно време, че нямаме и стотинка за наем! изръси ми моята приятелка.
– Ще отседнем при теб за известно време, защото нямаме пари да наемем собствено жилище! – ми каза моята приятелка. Аз съм много активна жена. Въпреки че съм на 65 години, успявам да посещавам различни места и да срещам много интересни хора. С радост и тъга си спомням младините — тогава можехме да изкараме ваканцията си където пожелаем! Можехме да отидем на море, на къмпинг с приятели и съученици или да се качим на корабче по която и да е река. И всичко това беше възможно с малко пари.
Но тези времена останаха в миналото.
Винаги съм обичала да срещам нови хора – на плажа, в театъра. С много от тези познанства останахме приятели за дълги години.
Един ден се запознах с жена на име Мария. Бяхме отседнали в един и същи семеен хотел по време на почивка. Станахме приятелки и дълги години си разменяхме писма и поздрави за празници. Един ден получих телеграма — неподписана, с текст: „В три часа сутринта пристига моят влак. Чакай ме на гарата!“
Не разбрах кой я беше изпратил и с мъжа ми не отидохме никъде. Но в четири сутринта някой звънна на вратата. Отворих и останах като вцепенена — на прага стоеше Мария с две тийнейджърки, баба и мъж, натоварени с куп багаж. Мъжът ми и аз не знаехме какво да кажем, но ги пуснахме вътре. А Мария ме попита:
– „Защо не ни посрещна? Та ти пратих телеграма! А и таксито беше скъпо!
– Извинявай, но не знаех кой я е изпратил!
– Е, имах твоя адрес. Ето ме тук.
– Мислех, че ще си пишем само писма, това е всичко!
После Мария ми обясни, че едното момиче е завършило училище и ще следва, затова цялото семейство дошло да я подкрепи.
– Ще живеем при теб! Нямаме пари за наем! А и ти си съвсем близо до центъра!
Бях потресена. В крайна сметка ние дори не сме роднини. Защо трябваше да ги приютим? Хранехме ги по три пъти на ден; носеха известна храна, но не готвеха нищо. Налагаше ми се да ги обслужвам.
След три дни не издържах и помолих Мария и нейното семейство да си тръгнат. Нямах значение къде ще отидат. Разрази се страшен скандал – Мария троши чинии и крещи истерично.
Бях шашната от поведението ѝ. После си тръгнаха, но успяха да ми откраднат халата, няколко кърпи и, не знам как, но дори голямата ми тенджера със зеле! Не разбрах изобщо как я изнесоха… Просто тенджерата изчезна!
Така приключи нашето приятелство. Слава Богу! Повече не съм я виждала и не съм чувала за нея. Сега съм далеч по-внимателна, когато създавам нови познанства. Ще останем у вас за известно време, защото нямаме пари да наемем собствен апартамент! ми заяви моята
**Дневник на Рая** Днес майка ми пак дойде. Чувствам се сякаш е забила кол в сърцето ми и сега го завинтва
Синът на бившия ми съпруг от втория му брак се разболя и бившият ме помоли за пари. Казах му категорично Не!
Синът на бившия ми съпруг от втория му брак се разболя тежко, а той поиска от мен финансова помощ.
**Дневник на един баща** Трябва да ни предадете детето. Ние сме неговите истински родители, казаха непознатите на прага.
Децата ни са добре устроени, имам левове в джоба, скоро ще започна да получавам пенсия. Преди няколко
Семеен рецепт “Наистина ли искаш да се омъжиш за човек, когото си срещнала в интернет?”
