Įdomybės!

„Продадохме ви къщата. Имаме право да останем още седмица“, казаха предишните собственици. През 1975 г. се преместихме от село в града, купихме къща в покрайнините и се сблъскахме с неочаквана изненада… На село хората винаги си помагаха взаимно, така бяха и нашите родители. Затова те се съгласиха, когато предишните собственици ни помолиха да поживеят няколко седмици в вече нашата къща, докато си оправят документите. Тези хора имаха голям и зъл куче. Не искахме да го вземем с нас, защото не ни слушаше. Все още помня това куче. Мина седмица, втора, трета – а предишните собственици още живеят в къщата ни, дремят до вечеря и очевидно изобщо не смятат да се изнасят. Най-лошото беше, че се държаха все едно още са собственици, особено майката на предишния собственик. Родителите ни не спираха да им напомнят за уговорката, но преместването им все се отлагаше. Пускаха кучето свободно и не го гледаха – не само че цапаше в нашата градина, ами и не смеехме да излезем навън. Кучето налиташе на хората. Родителите ми не веднъж ги молиха да не го пускат без надзор. Но щом баща ми тръгне на работа, а брат ми и сестра ми на училище, кучето веднага се развихряше в двора. И така, кучето помогна на татко да изгони тези нахални хора. Сестра ми се прибра от училище, отвори портата, без да обърне внимание на кучето. Черният добитък я повали на земята, и по чудо не ѝ нанесе по-големи щети – само дрехите ѝ пострадаха. Кучето беше вързано, но те обвиниха малката ми сестра, че се е прибрала рано. И вечерта започна всичко! Татко се върна от работа и без да съблича палтото си, преведе старата жена през портата. След нея изтичаха дъщерята и мъжът ѝ, а покъщнината на нахалниците полетя над оградата в калта и локвите. Опитаха се да насъскат кучето срещу татко, но то наведе опашка и се сви в колибката си. Не искаше да тръгва с тях. След час всичките им вещи бяха навън, портата заключена, а кучето и стопаните му останаха от външната страна.

Продадохме ви къщата. Имаме право да останем още една седмица, казаха собствениците. През 1975-та напуснахме

Įdomybės

0465

Мъжът се грижеше за болна майка, докато жена му работеше, но един ден тя го видя как купува цветя и ги дава на друга жена

Валя не си спомняше кога за последно се е чувствала толкова отпусната. Командировката ѝ беше отложена

Įdomybės

01.1k.

Самотна учителка откри мобилен телефон в парка. Когато го включи, остана в шок от това, което видя

Самотната почиствачка намери телефон в парка. Включила го и дълго не можеше да се свести Мария Иванова

Įdomybės

0526

От около година синът ми живее с Катя, но така и не познаваме родителите ѝ. Това ми се стори странно, затова реших да проуча нещата Винаги съм се старала да възпитавам сина си най-вече да уважава жените – баба си, майка си, бъдещата си жена, бъдещата си дъщеря. Според мен това е най-доброто качество, което един мъж може да притежава: уважение към жената. С мъжа ми дадохме на сина си добро възпитание и образование, снабдихме го с всичко нужно, за да живее спокойно. Искахме да не му помагаме излишно, но въпреки това му купихме двустаен апартамент. Работеше, изкарваше си прехраната сам, но не можеше да си позволи собствено жилище. Не му подарихме апартамента веднага и дори не му казахме за неговата покупка. Защо ли? Защото синът ни живееше с момиче – Катя. Синът ни вече около година живееше с Катя, но ние не бяхме запознати с родителите ѝ, а това ми се струваше странно. По-късно разбрах, че майката на Катя е бивша съседка на моя приятелка. Тя ми разказа нещо, което ме разтревожи. Оказа се, че майката на Катя е изгонила бащата от дома, когато започнал да печели по-малко, а абсурдът започнал едва след това… Тя започнала да се среща с женен, но богат мъж. Бабата на Катя, подобно на дъщеря си, също имала връзка с женен мъж и дори карала дъщеря си и внучка си да помагат в неговата вила и стопанство. Поради това синът ми вече имал няколко дрязги с бъдещата си тъща. Но най-много ме притесняваше това, че майката и бабата настройваха Катя срещу нейния баща. Очевидно Катя държи на баща си, но заради тези две жени връзката им е застрашена. А и накрая – Катя реши да напусне университета, защото смята, че мъжът трябва да издържа семейството. Да, и аз съм възпитавала сина си така, но не дай си Боже, да се случи нещо сложно – кой ще помогне на мъжа ѝ тогава? Между другото, прехвърлих апартамента на мое име, защото знам, че съм отгледала добряк. Знам, че имуществото, придобито преди брака, не се дели след развод, но Катя е толкова хитра, че лесно може да изгони моя “джентълмен” дори само по чорапи.

От около година синът ми живееше с Гергана, но така и не бяхме запознали семейството ѝ. Това ми се стори

Įdomybės

0276

От около година синът ми живееше с Катя, но ние не познавахме нейните родители. Това ми се стори странно и реших да разнищя случая Винаги съм се старала да възпитам сина си да уважава жените – баба си, майка си, съпругата си, дъщеря си. Според мен това е най-важното качество за един мъж: уважение към жените. С мъжа ми му дадохме прекрасно образование и възпитание, и го осигурихме с всичко, от което има нужда, за да се оправя с лекота в живота. Искахме да му помогнем само доколкото е необходимо, затова му купихме двустаен апартамент, макар да работеше и сам се изхранваше, но нямаше възможност да си позволи собствено жилище. Не му подарихме апартамента веднага, дори не му споменахме за покупката. И защо? Защото синът ни живееше с приятелка – Катя. Вече около година живееха заедно, но ние не познавахме родителите ѝ, и това ми се стори необичайно. По-късно разбрах, че майката на Катя е бивша съседка на моя приятелка. Тя ми разказа нещо, което ме накара да се почувствам неспокойна. Оказа се, че майката на Катя е изгонила баща ѝ от дома, щом той започнал да печели по-малко, но истинските странности започнали после… Тя започнала връзка с богат, но женен мъж. Бабата на Катя също, като дъщеря си, имала вземане-даване с женен мъж. Дори накарали дъщеря и внучка да ходят на вилата на любовника, за да помагат по стопанството. Заради цялата тази история синът ми вече веднъж се замеси с бъдещата си свекърва. Но най-много ме безпокои, че майката и бабата настройват Катя срещу баща ѝ. Момичето очевидно милее за баща си, но заради майка ѝ и баба ѝ отношенията им са застрашени. А капакът: Катя решила да напусне университета. Мисли, че мъжът трябва да издържа семейството. Да, и аз мисля така, затова възпитах сина си така, но недай Боже, ако имат проблеми в живота. Кой ще им помогне тогава? Затова прехвърлих апартамента на свое име, защото знам, че съм отгледала доверчиво “еленче”. Да, всичко придобито преди брака не се дели при развод, но Катя е достатъчно умна, за да остави моя “джентълмен” дори без чорапите му.

Вече близо година синът ми живееше с Гергана, но така и не бяхме се запознали с родителите ѝ.

Įdomybės

051

– Ненужно е да казвам, че всичко е по моя вина! – Сестрата на приятеля ми разплакана: „Изобщо не съм си представяла, че такова нещо може да се случи! Сега не зная как да продължа и как да се справя, без да се изложа!“ Сестрата на приятеля ми се омъжи преди няколко години. След сватбата решиха младото семейство да живее при майката на съпруга. Родителите му имат голям тристаен апартамент и само един син. – Аз си запазвам една стая, останалото е ваше! – каза свекървата. – Всички сме възпитани хора, сигурна съм, че ще се разбираме добре. – Винаги можем да се изнесем! – каза тогава мъжът на жена си. – Не виждам нищо лошо да опитаме да живеем с майка ми под един покрив. Ако не се разберем, винаги можем да наемем квартира… Така и направиха. Оказа се, съвместният живот е голямо изпитание. И двамата – и снаха, и свекърва – се опитваха, но с всеки ден ставаше все по-напрегнато. Натрупаното недоволство избухваше, караниците зачестиха. – Ти каза, че ако не можем да живеем заедно, ще се изнесем! – разрида се жената. – Нали не сме стигнали дотам?, – отвърна нехайно свекървата. – Това са дребни неща, не е разумно да се събират куфарите за такива причини. Преди години след сватбата, съпругата забременя и роди здрав син. Появата на внука съвпадна с това, че свекървата напусна предишната си работа и не успя да намери нова, тъй като повечето работодатели не искат жени в предпенсионна възраст. Снахата и свекървата се налагаше да прекарват цялото време заедно у дома, като никоя нямаше възможност да излиза. Така напрежението в къщата растеше всеки ден. Мъжът само вдигаше рамене, защото тогава той беше единственият на заплата. – Сега не можем да оставим майка ми сама – няма пари, няма към кого да се обърне. Не мога нито да я изоставя, нито да наема квартира и едновременно да ѝ помагам. Ако тя намери работа, ще се изнесем! Но търпението на младата жена свърши. Тя събра своите и на сина си неща и замина да живее при нейната майка. Когато тръгна, каза на мъжа си, че повече няма да стъпи в дома на майка му. Ако семейството им е важно, да измисли нещо. Жената беше убедена, че любимият ѝ ще цени семейството и веднага ще се опита да я върне. Но горко се излъга. Вече повече от три месеца младата майка и детето са при нейните родители, а мъжът ѝ не е направил нито една стъпка да ги върне. Той живее с майка си, общува със съпругата и детето само по видео връзка след работа и им ходи на гости през уикендите. По този начин той получава внимание и грижа от две жени едновременно, майката изпитва съчувствие към внука и не ѝ се налага сама да го гледа. В крайна сметка, съпругът излиза печеливш! А животът на свекървата вероятно е чудесен – нищо не е изгубила! Само че младата жена не е щастлива в тази ситуация. Тя обича мъжа си, макар да е наясно, че той не се държи правилно. – Какво очакваше, след като си тръгна? – пита я мъжът ѝ. – Ако искаш, просто се върни. По всичко личи, че и тя не е склонна да напусне майка си и да наеме своя квартира. Момичето е в майчинство и разбираемо няма възможност. Това ли е краят на тяхното семейство? Как мислите – има ли жена ми дори малък шанс отново да се върне в дома на свекърва си и да запази достойнството си след всички тези събития?

Не е нужно да казвам, че всичко това си е изцяло моя вина! кърши ръце Цветелина, сестрата на моя приятел

Įdomybės

0128

– Излишно е да казвам, че всичко това е по моя вина! – Сестрата на приятеля ми ридае. – Никога не съм си представяла, че нещо такова може да ни се случи! А сега не знам какво да правя и как да изляза от тази ситуация, без да изгубя достойнството си. Сестрата на приятеля ми се омъжи преди няколко години. След сватбата беше решено младоженците да живеят при майката на съпруга. Родителите му разполагат с голям тристаен апартамент и имат само един син. – Ще задържа една стая за себе си, останалото е ваше! – каза свекървата. – Всички сме възпитани хора, сигурна съм, че ще се разбираме добре. – Винаги можем да си тръгнем! – увери мъжът жена си. – Не виждам нищо лошо, ако опитаме да живеем под един покрив с майка ми. Ако не се получи, ще си наемем собствено жилище… Точно това и стана. Съжителството се оказа огромно предизвикателство. Отношенията между снахата и свекървата се обтягаха с всеки изминал ден, натрупаното напрежение избликваше в кавги, които ставаха все по-чести. – Каза, че ако не се разбираме, ще се изнесем! – избухна в сълзи жена му. – Та нима вече не го направихме? – отвърна снизходително майка му. – Това са дреболии, няма смисъл заради тях да си стягаш багажа. Точно една година след сватбата съпругата забременя и роди здрав син. Раждането съвпадна с момента, в който свекървата напусна старата си работа и не можеше да си намери нова, тъй като никой не искаше да наема жена близо до пенсионна възраст. Така снаха и свекърва останаха по цял ден затворени заедно, без възможност да избягат от напрежението, което всеки ден нарастваше. Мъжът само вдигаше рамене и слушаше оплакванията, тъй като беше единственият, който изкарваше пари. – Не можем сега да оставим майка ми сама, тя няма доходи. Не мога да я изхвърля на улицата, а нямам средства да плащам и наем, и да ѝ помагам. Когато си намери работа, ще се изнесем! Търпението на младата жена се изчерпа. Тя събра багажа си, взе детето и се върна при майка си. Когато си тръгваше, каза на мъжа си, че повече няма да стъпи в дома на свекърва си. Ако държи на семейството, нека сам измисли решение. Тя беше убедена, че любимият ѝ ще оцени семейството и веднага ще я върне обратно. Но грешеше. Вече повече от три месеца тя е при майка си, а мъжът ѝ не е направил нищо, за да я върне. Живее със свекърва си, чува се с жена си и детето по видео връзка, а през уикендите ги посещава в майчиния ѝ дом. Сега мъжът се радва на вниманието и грижите на две жени едновременно, майката му хем се радва на сина, хем реално не носи отговорност за внучето, а той е абсолютният победител! И най-вероятно, и свекървата живее чудесно – нищо не е загубила! Младата жена не е щастлива с това положение. Тя все още го обича, макар да знае, че не постъпва като истински мъж. – Какво си очаквала, като си си тръгнала? – пита съпругът, – Можеш да се върнеш, когато поискаш. Едва ли е готова да напусне майка си и да наеме нов апартамент. Като млада майка в майчинство тя просто няма тази възможност. Това ли е краят на тяхното семейство? Имате ли мнение – има ли шанс тя да се върне в дома на свекърва си и да запази достойнството си?

Излишно е да казвам, че всичко това е моя вина! сестрата на приятеля ми плаче отчаяно. Дори не съм си

Įdomybės

0135

Мамо, той иска да го направя за него… Казва, че всички добри жени умеят това… Значи аз не съм добра? Научи ме… Ако всички го могат, трябва и аз да го мога… Все още не мога да повярвам, че племенницата ми си намери съпруг – и то само благодарение на майка си. Докато Алина беше дете, сестра ми отказваше да я пусне на детска градина, като тийнейджърка не ѝ позволяваше да излиза навън – винаги си стоеше у дома и се превърна в истинска отшелничка. Когато учеше в нашия град, майка ѝ неотклонно следеше да се прибира най-късно до шест вечерта. Момичето беше вече на 20, а майка ѝ ѝ звънеше в 19:30, караше ѝ се защо още не е у дома – направо абсурд. Алина срещна бъдещия си съпруг във втори курс в университета, запознаха се в библиотеката – той беше с две години по-голям, споделяше си с нея записки, помагаше ѝ, дори не усети кога се влюби и започна да я кани на срещи. Именно тогава племенницата ми започна смело да нарушава правилата на майка си. След време се ожени, а майка ѝ ѝ позволи да започне собствен живот. Скоро се случи страхотна случка, която искам да разкажа. Седяхме с моята сестра у тях, когато Алина се обади по телефона с такъв глас, че не знаехме дали плаче или се смее: – Мамо, той иска да го направя за него… Казва, че всички добри жени умеят това… Значи аз не съм добра? Научи ме… Ако всички го могат, трябва и аз да го мога… Лицето на сестра ми се промени за секунда, помоли дъщеря си да се успокои и я попита какво е това, което всички добри жени могат да правят. – Супа, мамо! – отвърна Алина, и всички избухнахме в смях. – Не ми се смейте! Ти не ме научи да я готвя, гледах рецепти в интернет, но не се получава вкусна! Сестра ми и аз търпеливо ѝ обяснихме стъпка по стъпка как да сготви супа, като се заливахме от смях на някои моменти. Вечерта племенницата ми се обади да благодари – мъжът ѝ я похвалил, била вкусна супа, а най-важното – чувствала се вече като истинска жена!

Мамо, той иска да го направя за него Казва, че всички добри жени го умеят А аз не съм ли добра?

Įdomybės

019

Мамо, той иска да го направя за него… Казва, че всички добри жени умеят това… А аз не съм ли добра? Научи ме… След като всички могат, трябва и аз да мога… Все още не мога да повярвам, че племенницата ми си намери съпруг, и то само благодарение на майка си. Когато Алина беше дете, сестра ми категорично отказа да я пусне на детска градина; като тийнейджърка не ѝ позволяваше да излиза, държеше я непрекъснато у дома, така че момичето стана истинска затворничка. Когато Алина учеше в нашия град, майка ѝ настояваше винаги да се прибира преди 18 часа. Тя беше вече на 20, а майка ѝ звънеше в седем и половина да пита защо още не си е у дома – абсурд и нищо повече. Алина срещна бъдещия си съпруг през втората си година в университета – двамата учеха заедно в библиотеката, той беше с две години по-възрастен, даваше ѝ записки, помагаше ѝ и неусетно се влюби в нея, започна да я кани на срещи. Именно тогава племенницата ми за пръв път наруши строгите правила на майка си. В крайна сметка Алина се омъжи и майка ѝ ѝ позволи да започне самостоятелен живот. Сега искам да разкажа една история, която се случи наскоро. Стоях у дома на сестра ми, когато Алина се обади и започна да говори с глас, в който имаше и плач, и смях, така че почти не можехме нищо да разберем: – Мамо, той иска да го направя за него… Казва, че всички добри жени умеят… Аз не съм ли добра? Научи ме… Ако другите могат, и аз трябва да мога… В този момент лицето на сестра ми се промени светкавично, помоли дъщеря си да се успокои и я запита какво трябва да могат всички добри жени. – Супа, мамо! – каза тя, и ние избухнахме в смях, – Не се смейте! Ти не ме научи как се прави, гледах рецепти в интернет, но не става вкусна! Сестра ми и аз веднага ѝ обяснихме стъпка по стъпка как се готви супа, като си се смеехме през цялото време. Вечерта племенницата ми се обади да ни благодари за помощта, съпругът ѝ я похвалил – било много вкусно и най-важното, сега се чувствала като истинска жена!

Мамо, той иска да го направя за него… Казва, че всяка добра жена може… А аз не съм ли добра?