Įdomybės!

Всеки за себе си – Историята на Лидия: как една майка дава всичко за децата и внуците си, а после учи най-трудния урок в София – че семейната любов невинаги значи саможертва

Всеки за себе си Мамо, не можеш да си представиш какво става сега на пазара, Димо нервно разместваше

Įdomybės

0147

Всеки за себе си: Историята на Лидия – когато майчината обич се сблъска с егоизма на близките и изборът да започнеш да живееш за себе си

Всеки сам за себе си Мамо, не можеш да си представиш какво става на жилищния пазар Николай нервно прелистваше

Įdomybės

042

„Пешо, събуждай се, бе Костенурке!“ – Моят мъж преди винаги ме будеше сутрин. Миналата година реших да направя нещо, което никога не съм си и представяла. Наскоро започнах да забелязвам, че по цялата ми глава излизат пъпки – като обрив, скалпът ме сърбеше ужасно, а косата ми окапваше. Посетих дерматолог и трихолог, но нямаше ефект. Лекарката ми каза да не взимам витамини, защото според нея никому не помагат. После попаднах на статия, в която пишеше, че обръсването до кожа укрепва космените фоликули. Дълго обмислях дали изобщо да го направя. Синът ми даже каза, че ще го е страх от мен без коса, но аз все пак се реших… Помолих съпруга ми първо да мине главата ми с машинка за подстригване, после с бръснач. Взе машинката, но въобще не вярваше, че съм сериозна. Когато накрая се погледнах в огледалото, се изненадах от идеалната си форма на черепа. Основният ми проблем беше студът – беше ми много студено без коса, а когато започна да расте, космите ми се лепяха по възглавницата, което не беше приятно. След като мъжът ми ми обръсна главата, започна да ме буди с думите: „Ей, Костенурке, ставай!“ – и двамата се смеехме, защото вече аз бях най-голямата „Костенурка-нинджа“ вкъщи. В началото децата се шокираха, но после и синът ми поиска да се обръсне като мен. Майка ми ми каза да не й се показвам, докато не ми порасне коса, защото не може да ме гледа такава. Дъщеря ми ме помоли да не излизам без шапка на родителска среща, а мъжът ми спокойно поясни, че ако отида без шапка, всички ще забравят за какво са там, а съученичките на дъщеря ми ще й завидят за такава стилна майка. След бръсненето пъпките сами изчезнаха. Дъщеря ми само ме дразни и казва, че вече не знае какво да очаква още от мен. Един ден дочу как на брат й казва: “Мисля, че мама ще си татуира нещо на плешивата глава!”

О, Плешивке, време е да се будиш! обичаше да ми казва сутрин съпругът ми. Миналата година реших нещо

Įdomybės

0409

„Плешивке, събуждай се!“ – Как мъжът ми ме будеше всяка сутрин, след като обръснах главата си. Миналата година се осмелих на нещо необичайно: след мъчителен сърбеж, обриви и косопад, реших да обръсна цялата си коса с помощта на съпруга ми, въпреки притесненията на децата и майка ми. После в нашето семейство всичко се промени и никога не е било по-забавно!

Плешивке, събуждай се! Така съпругът ми има навика да ме буди сутрин. Тази година решавам да направя

Įdomybės

01.1k.

„Оставихме я тук, нека си умре!“ – казаха те, изхвърляйки баба в снега. Злодеите не знаеха, че бумерангът скоро ще се върне.

Остави я тук, да си умря сама! говореха те, изхвърляйки бабата в снега. Нечестивците не разбраха, че

Įdomybės

098

Мъжът ми води оживена кореспонденция с бивша колежка, а мен това ме кара да ревнувам – защо има нужда от тази приятелка, след като имаме всичко в брака си?

Дневник, 7 юни Понякога си мисля, че съм една от най-късметлийските жени омъжена съм за човек, когото

Įdomybės

022

Моят съпруг продължава много живо приятелство и кореспонденция с бивша колежка – въпреки че сме щастливо женени, той обсъжда всичко важно не само с мен, но и с нея, а това ме кара да се чувствам пренебрегната и ревнива.

Дневник, 15 юни Понякога си мисля, че съм голям щастливец с жена като моята. Стойка е почти идеална грижовна

Įdomybės

028

На 60 години съм. Вече не очаквам приятели или роднини в дома си – считат ме за твърде арогантна, но честно казано, мнението на другите не ме вълнува. Най-голямата причина да спра да каня гости беше мързелът ми – уморих се да чистя и да приготвям почерпки, нямам нито средства, нито желание. Ако искаме да се видим, има толкова уютни кафенета в София – защо е нужно да се стои по къщите? Освен това, негативната енергия на някои хора ме потискаше и откакто спрях да приемам гости, изчезнаха кошмарите ми и безсънието. Сега съм пенсионерка и искам да обикалям места, не да „завличам“ всички у дома и после сама да чистя след тях. Имам си своя свят – така съм най-щастлива. Признаваш ли се и ти в моя възглед?

Аз съм на 60 години. Вече не очаквам в дома ми да идват нито приятели, нито роднини. Достигнал съм 60

Įdomybės

072

На 60 години съм. Вече не очаквам нито приятели, нито роднини у дома си.

Вече съм на 60 години. Отдавна не очаквам в дома ми да идват приятели или роднини. Много от близките