Свекърва ми предложи да ни помага с гледането на децата през лятото — сега е пенсионерка и има много свободно време, затова приехме. Двамата с мъжа ми работим, имаме три деца, но реално не можем да ползваме нормална отпуска — обикновено взимаме почивни дни на смени, ако някое от децата е болно или има специално събитие. Живеем с 20-годишен ипотечен кредит, което ни държи далеч от възможността за лятна почивка, а отпуската ни изтича в месечните вноски. През ваканцията няма и кой да гледа децата, затова поне знаем, че са в безопасност и удобно у дома с баба си! Когато водим децата при майката на съпругами, винаги носим покупки и оставяме пари за лакомства — тя никога не харчи от собствената си пенсия; казва, че не ѝ стига. Обикновено ѝ даваме пари лично, което пак е по-евтино от наемане на детегледачка и всички са доволни.
Братът на мъжа ми реши да доведе и своите три деца при баба им, но те са по-малки и по-палави от нашите, което изисква постоянни грижи. За разлика от нас, той нито донесе храна, нито пари – даже се наложи ние да поемем издръжката на всичките деца от нашия джоб.
Нормално ли е да се чувствам така? Многократно молих съпруга си да поговори с брат си, но той не предприема нищо и не желае конфликт. Защо аз трябва да работя усилено, докато някой друг си отглежда децата? Кой е най-добрият начин да говоря по този въпрос, без да се стигне до кавга? Днес отново си мислех колко съм благодарна на свекърва ми, че се съгласи да ни помага с децата през лятото.
Забелязала кучето до пейката, веднага притича към него. Тя забелязва и колана, който Наташа небрежно
Дневник, София, 2023 година Роден съм в малко село близо до Велико Търново. След като завърших осми клас
За пари станах по-млада. Сега, когато се връщам към онези отминали години, не мога да не се замисля за
Мама ми и сестра ми ме гледаха само като портфейл никога не се поинтересуваха наистина за мене.
За пари станах по-млада. Сега, когато се връщам към онези отминали години, не мога да не се замисля за
Дневник, София, 2023 година Роден съм в малко село близо до Велико Търново. След като завърших осми клас
Владо, къде изчезнаха бананите? казах на мъжа си с нотка на отчаяние. Изядох ги, прииска ми се нещо сладко
Мъжът ми мисли само за себе си – изяжда всичко, без да остави дори за детето ни
– Ади, къде са бананите? – питам съпруга си.
– Изядох ги, имах желание за нещо сладко.
– Не можа ли поне един да оставиш за следобедната закуска на детето?
– Спираш се за глупости. Все едно в магазина не продават банани.
– Тогава иди и купи.
– Имам мач на “Левски”, как да тръгна сега?
У нас така е постоянно – сирене, сладкиши, ябълки… Дори крия храната, че иначе с такъв баща синът ми ще остане гладен.
Женени сме от пет години. Синът ни скоро навършва две. Имаме ипотека, парите не стигат. Мъжът ми си мисли, че е единственият издръжник, понеже даде старото си гарсониерче за първа вноска по жилището – въпреки че и моите родители помогнаха. Мама го смята за голям егоист, донякъде и аз съм съгласна.
Един ден подготвям рождения си ден – готвя, каня гости, а той обикаля и опустошава чиниите. Най-лошото беше с тортата – бях я изнесла на балкона, няма място в хладилника. Донесох я да я нарежа, гледам – останал само един украсен парче с шоколад. Позор!
Това се случва непрекъснато. Да, печели пари, но може и да се помисли за другите. Има една и съща реплика: „Ще купя! Не се притеснявай!“. Добре, но как не те е грижа за детето си? А средствата ни са ограничени – седмичен запас храна заминава за три дни!
– Защо го укоряваш? Човек там, иска си да яде! Работи, изкарва! Готви повече! – защитава го свекървата.
Колкото и да готвя, никога не му стига. Изяжда всичко. А не можем да купуваме повече – плащаме заем, купуваме дрехи, имаме разходи.
Като цяло му казах, че пак ли направи така – развод! Мрази ме, оплаква се на майка си. Тя вече не иска да ми говори, а аз вярвам, че съм права. Как мислите? Моят мъж мисли единствено за себе си. Изяжда всичко, не оставя ни троха дори за детето. Боби, къде изчезнаха бананите?
