Била една стара история, която сега си спомням с горчивина. Подкрепи сестра си, която е в беда, напомняше
Закъсняла! За три минути се хвърли в банята, наложи грим, наметна палтото и ботите, после се качи в асансьора.
Слънцето, като огнен диск, бавно потъваше зад високите сгради на София, оцветявайки небето в пурпурни
“Дойде? Кой те покани, честно? По-добре щеше да помогнеш с пари,” отвръща студено леля Гинка.
Защо дохождате при мен? Дори не ви помня! Здравей, Ралица! Здравей! отвърна тя, изненадана.
Върнах на мястото й нахаланата снаха Мама каза, че ресторантът е потвърден, заяви Камелия с небрежен
Само на 55 години разбрах, че най-страшното не е празният апартамент, а пълната къща с хора, за които