Ти ми днес каза, че се ожених за мен, защото съм удобна! И какво? отвърна той, вдигайки рамене.
Не се тревожи, Славо! Не бъди тъжен! Затова Новата година ти е минавала блестящо! Ето го родният ти град.
Мария Петрова се събуди съботното утро с усещане за празник. Шестдесет години кръгла дата, доста повод
13ти септември, 2026г. Днес отново се случи нещо, което ме накара да осмисля труда ми в детския дом Светлина в София.
Дъждът пада с неотклонна ярост, сякаш небето иска да изпере всяко кътче от София. Асфалтът блести под
Елена плътно стискаше късата ръка на двегодишната си дъщеря Десислава, докато преминаваха прага на приюта
Събудена в късната нощ, Божана усети студената празнота до себе си. С тревожен дъх протегна ръка, надявайки
Мишо, вече пет години чакаме. Пет. Лекарите казват няма да имаме дете. А тук Мишо, виж! спирах се пред
Майко, колко дълго ще продължиш? Ще ме преследваш цял живот? ядосано отговори петнадесетгодишната Божида.