Įdomybės!

Децата дойдоха на гости и ме нарекоха лоша домакиня В навечерието на рождения си ден започнах подготовката на ястията за празника. Помолих съпруга ми да обели зеленчуците и нареже салатите, докато аз запържвах месото и приготвях останалите ястия сама. Мислех си, че съм приготвила вкусни и изобилни лакомства, с които ще нагостя голямото си семейство. На рождения ми ден с мъжа ми отидохме сутринта до близката сладкарница, за да купим голяма и най-вече прясна торта, сигурна съм, че щеше да хареса на внуците. Първи пристигнаха синът ми със снаха ми и внука, след тях дойде голямата ми дъщеря с двете си деца и накрая средната дъщеря с мъжа си и децата си. Всички седнахме заедно около българската семейна трапеза и звъннахме с лъжици и вилици надпревара. Всички изглеждаха да се наслаждават на храната, имаше достатъчно за всички. Внуците бяха толкова сити, че изцапаха тапета с мръсните си ръчички, а възрастните успяха да изцапат покривката. И на чая най-голямата ми дъщеря ми каза: – Мамо, сложила си много малко на масата… Хапнахме, но какво ще има после? Думите ѝ ме разстроиха. Вярно, беше на шега и другите се смяха, но аз се почувствах засегната. Винаги се старая да приготвя нещо за децата, но е трудно да сготвиш с продукти за толкова голямо семейство. Имам само малки тенджери и фурна и не мога да изхарча цялата си пенсия за празника. – „Недей, госпожо,“ прошепна ми мъжът ми докато носихме тортата, „всичко беше толкова вкусно, че дори не им стигна. Спокойно можеш да им дадеш рецептите, ако искат да си сготвят сами. А другия път – нека и те донесат по нещо. Те са толкова много, а ние сме само двама.“

Ще ти разкажа нещо, което наскоро ми се случи. Децата ни дойдоха на гости и, шегувайки се, ме нарекоха

Įdomybės

044

Децата дойдоха на гости и ме нарекоха лоша домакиня – Истинската история за рождения ми ден, когато три семейства седнаха на масата ми, а най-голямата ми дъщеря направи шеговита забележка, която ме засегна, въпреки усилията ми за празничната трапеза, големия прясно купен сладкиш за внуците и помощта на съпруга ми в кухнята – Защо приготвянето на празник за цялата фамилия с малка пенсия, малко тенджери и печка може да се превърне в изпитание за всяка българска баба.

Децата дойдоха на гости и ме обявиха за лоша домакиня. Ден преди рождения ми ден се захванах с готовката

Įdomybės

013

Ключ в ръцете: Тайната на успешното преодоляване на предизвикателствата в живота

Ключ в ръка Дъждът бие монотонно в прозореца на малкото едностаенче, като метроном, отброяващ времето до края.

Įdomybės

044

Ключът в ръката: Дъждът над софийската гарсониера и малките победи на Михаил между болката, самотата и зеления лук на прозореца

Ключът в ръката Дъждът блъскаше по прозореца с равномерен ритъм, сякаш метроном отброяваше краят на всичко.

Įdomybės

031

Съпругът ми отказва да даде наследствената си централна гарсониера на дъщеря ни студентка – спор между справедливостта към синовете и ползата от собствено жилище за по-голямата ни дъщеря, обсъждайки дали е по-разумно да я оставим на нея, да продадем апартамента и да разделим парите между трите деца, или има още по-добро българско решение?

Дневникът на Тодор Димитров, София Днес отново се върнахме към един въпрос, който не ми дава мира вече

Įdomybės

047

Съпругът ми отказва да даде апартамента, наследен от леля му в центъра на София, на дъщеря ни студентка – Трябва ли тя да го получи сега, или да го продадем и парите да се разделят между трите ни деца? Вашето мнение?

Съпругът ми отказва да предостави апартамента на дъщеря ни Лелята на моя съпруг му остави малък апартамент

Įdomybės

032

Преди две седмици бях за последно на вилата, а когато се върнах, съседите бяха поставили оранжерия в моя двор и засадили краставици и домати – ето как реагирах, когато открих чуждата „градина“ на моята собственост

Минаха две седмици, откакто за последно бях на вилата, а съседите сложиха оранжерия в нашия двор, насадиха

Įdomybės

018

Преди 2 седмици не бях стъпвал на вилата си, а съседите вече бяха издигнали оранжерия в двора ми и засадили краставици и домати – моята история с неканените “градинари” на българската вила

Изминаха две седмици, откакто бях в вилата край село, и когато се върнах, заварих оранжерия на двора

Įdomybės

Призракът на цигана в бялата снежна пустиня

Сянката на цигана върху белия сняг Студеният, кристален въздух на януари изглеждаше вечно напоен с миризма