Бележка на хладилника Радка Димитрова се събуди в половина на седем, както винаги. Още беше тъмно навън
– Майко, напълно си се откачила! – гласът на Борис трепереше от възмущение. – Как можа да се вярваш на
Една студена януарска нощ през 1991 г. вятърът зави около заснежените хълмове на Костинброд, едно тихо
— Коя си ти въобще, за да ми заповядваш? — Георги се завъртя рязко от хладилника, държейки в ръката си
“Хубаво по-хубаво” “Радка Стефанова, за последно ви казвам! Или махнете боклуците от
Преди четиринадесет години, в един студен зимен следобед, младата жена Цвета бързаше надолу по улица
– Да какво приказваш, Румяна! – изкрещя Иван, размахвайки ръце. – Къде ще сложа моята работилница?
Надя излезе от магазина и слизаше по стълбите, когато пред нея спря червена кола – скъпо чуждестранно коли.
— Мамо, стига вече! — Цвета хвърли телефона си на масата така, че екранът светна и потъмня.