30ми септември, София Разбира се, ще поддържаме казах със леко самоуверено усмивка, наблюдавайки новата
Иванка се лутеше към вкъщи. На часовника вече почти десет часа вечерта, а тя нямаше търпение да стигне
Калина седеше в залата на Софийския съд, излъчвайки хладно спокойствие, докато Бойко нейният съпруг стоеше
Боже, моля те, бързай! Росица погледна часовника си за трети път за последните пет минути. Серджи, сигурно
17ти месец, 2026г.Днес отново се озовах в онзи безкраен спор между майка и сестра ми, Радка.
Телефонът звънна точно в обед, разрязвайки гъстата, напрегната тишина, която се виси над кухненската маса.
Пешо не е дори на пет години, а светът му се срива. Майка му е заминава. Той стои в ъгъла на стаята
Алло, Ружа, не можеш да дойдеш, лудо се чувствам. Дамян с Ивана ме оставиха с малкия Кирил и отидоха
Какво? каза Костадин без трепет. Как какво? Какво да правя? Поне излез от колата, провери дали е жив.








