Зорница, не разбирам какво искаш, казах аз, Степан. Нищо особено, отвърна тя. Искам просто да бъда сам
Всичко приключи, Бойко! Между нас няма нищо повече! Искам истинско семейство, деца. Ти не можеш да ми
Всичко е приключило между нас, Калин! Искам истинско семейство, дете. Не можеш да ми го дадеш.
Сутринта започна както обикновено. Доцега навън не се беше пробил светлината, но вече се чуваше приглушеният
12май2026г., сряда Днес отново се върнах към онези спомени, които се преплитат в съзнанието като нишки
Ти днес казваш, че се ожених за мен, защото съм удобна! Какво? той вдига рамене. Не е ли това лошо?
13юни 2026г. Дневник Днес отново мисля за онзи ден, когато реших да взема бездомната кучка в двора.
Хайде с мен! В двора ми в момента няма куче. Ще бъдеш добър пазач няма да те обиждам! Седнах на велосипед
Каква умница е дъщеря ми! разхваливаше се Ивана пред съседките. Сесията я затвори с петци! А и допълнително