Įdomybės
0499
— Ако спориш, синът ми ще те изхвърли на улицата, — заяви свекървата, забравяйки чия е тази квартира.
Боряна, изпече баница със зеле за утрешната вечеря, обяви Милка Василева, влизайки в кухнята и сядайки
Години наред бях тиха сянка сред рафтовете на голямата общинска библиотека. Никой не ме виждаше наистина, и така беше добре… или поне така си мислех. Казвам се Елена
Главният библиотекар, господин Стоянов, беше мъж със сурово лице и отмерен глас. Той ме огледа от горе
Įdomybės
083
Изненада от бившия – неочаквани обрати и емоции в сърцето на София
Мартине, чакай! извика Сияна през отворения прозорец. Но той не й обърна внимание. Вече беше влязъл в
Įdomybės
030
— Ако спориш, синът ми ще те изхвърли на улицата, — заяви свекървата, забравяйки чий е апартаментът.
15 март Спомням си как всичко започна вчера. Майка ми Пенка Георгиева влезе в кухнята и седна на масата.
Įdomybės
058
Десет мъчителни години хората в моя град ме осъждаха: шушукаха зад гърба ми, наричаха ме лека жена, а моя малък син — сирак.
Десет дълги години хората в моя град ми се подиграваха: шушукаха зад гърба ми, викаха ме срамът на махалата
Įdomybės
012
Стената от невидимо българско стъкло
Стена от невидимо стъкло Гръмотевицата на десетилетието В онази вечер, над София небето беше оловно-сиво
Įdomybės
050
Когато виждаха как Симеон отново рисува Спайдърмен в тетрадката си вместо да решава задачата, родителите му осъзнаваха, че само котката в тяхното семейство я очаква безгрижно и осигурено бъдеще.
Гледайки как малкият Калоян пак рисува Спайдърмен в тетрадката си вместо да решава задачата, родителите
Įdomybės
017
Един сандвич и една мистерия, преследвала ни цели 15 години…
Един сандвич и загадка, скрита в 15 години… Понякога си мислим, че просто правим добрина.
Įdomybės
0142
Живееше при нас в близкото село Липово, точно до реката, едно момиче. Любка ѝ казвахме. Тиха, незабележима – както понякога срещаш хора, които сякаш са тук, а все едно ги няма. Очите ѝ винаги забити в земята, плитката ѝ рехава, пепеляво-руса, забрадката ѝ – стара и избеляла. Работеше в пощата – подреждаше писма и разнасяше пенсиите на възрастните.
Живееше в нашето село Долно Дряново, до самата река Места, едно момиче. Имаше такова българско име Десислава.