Никой не я е питал. Това си повтаряше Радостина Колева, докато стоеше на балкона на апартамента си в Пловдив, квартал Тракия, и гледаше как зад блока растат нови метални кули с вентилатори, по-високи от самата сграда.
Никой от квартала не беше питан. Нито на събрание, нито с подпис. Просто една сутрин дойдоха багери и опънаха ограда зад гаражите, а след три месеца зад оградата бръмчаха машини денонощно, и бръмченето не спираше нито през празниците, нито през нощта на Гергьовден, когато съседите палеха грил на двора.
Радостина беше на петдесет и три години, учителка по математика в Професионална гимназия по електроника — трийсет и една година пред черна дъска, после бяла, после интерактивна. Мъжът й Емил работеше в "Либхер", монтьор на хладилни камери. Двамата си купиха апартамента през 2003-а с ипотека, която изплащаха единайсет години. Балконът гледаше на изток, към полето зад завода за аератори — доскоро поле, където тя извеждаше кучето си Марко всяка сутрин в шест без петнайсет.
Сега зад оградата стоеше сграда без прозорци, с надпис на латиница, който никой от квартала не можеше да прочете без телефон. Център за данни. Така го нарекоха в общината, когато дойдоха на обществено обсъждане — закъсняло, след фактите.
На срещата в читалището Радостина седна на третия ред с папка документи: протоколи от замерванията на шум, разпечатка на сметката за ток, която за два месеца скочи с осемдесет лева, без тя да е сменила нито една крушка в къщата. До нея седеше съседката Йорданка Тенева, пенсионирана медицинска сестра, с инхалатор в чантата, защото астмата й се обостри от прахта на строежа и после — от хрипливата вибрация, която не спираше.
— Водата спря да е бистра — каза Йорданка на управителя на центъра, млад мъж на име Калоян Георгиев, с лаптоп и презентация на екран. — От чешмата. Преди шест месеца не беше така.
Калоян отговори с усмивка, която Радостина запомни до последния мускул на лицето му.
— Нашите системи за охлаждане са затворен цикъл, госпожо. Водата не се засяга.
— Тогава защо тече жълта? — попита Йорданка.
Отговор не последва. Вместо това на екрана се появи диаграма с ръст на работни места — дванайсет позиции охрана и чистачки, обявиха като успех на региона.
Радостина вдигна ръка и зачете цифрите от своята папка: сметката за ток на блока преди центъра — средно седемдесет и пет лева месечно на домакинство; след центъра — сто осемдесет и три. Общината обясни разликата с "преразпределение на мощности в мрежата". Тя попита директно: защо енергото на цял един център за изкуствен интелект тежи на сметките на пенсионери с минимална пенсия от триста осемдесет лева.
Калоян затвори лаптопа по-рано, отколкото беше планирано.
Минаха два месеца. В началото на октомври блокът спря течаща вода за осемнайсет часа — казаха, авария на магистралния водопровод, която "съвпадна" с тестов режим на новата охладителна система на центъра. Емил, мъжът на Радостина, слезе с кофи до съседния блок, където имаше вода, и нарочи пред вратата на входа табела, на която написа маркер: "Осемнайсет часа без вода. Центърът работи денонощно."
Табелата изчезна до сутринта. Калоян се появи лично, с друг тон — вече не усмихнат.
— Госпожо Колева, разбирам притеснението ви, но клеветата е наказуема.
— Това не е клевета, това е дата и час — отвърна Радостина, без да повиши глас. — Имам снимка на фактура за водоподаване от "ВиК Пловдив" с часовете на прекъсването. И имам разпечатка от сайта на вашата компания, където пише кога точно пуснахте новия охладителен модул.
Калоян замълча за секунда повече, отколкото трябваше.
Тя не очакваше победа в този момент. Очакваше го да си тръгне ядосан, тя да остане разстроена, а животът да продължи постарата схема — силните печелят с мълчание, слабите мълчат от умора. Но тази вечер, докато миеше чиниите с вода, която още миришеше на хлор от аварийния режим, Радостина си спомни нещо, което не беше казала на събранието: баба й, Пенка, беляла боб на същия тенекиен балкон преди петдесет години, когато полето зад блока беше поле и нищо друго. На баба Пенка й стигаше кладенец и една круша на двора.
На следващата сутрин Радостина не отиде на училище — взе отпуска по болест, първата от девет години стаж в тая гимназия. Вместо това отиде в районния съд с папката документи, с фактурите, с показанията на шест съседа, подписани и заверени от кметския наместник на квартала. Подаде колективна жалба срещу общинското разрешително за строеж, позовавайки се на нарушение на процедурата за обществено обсъждане — строежът беше одобрен преди задължителната среща с жителите, не след нея, което противоречеше на закона за устройство на територията.
Делото се гледа осем месеца. През тях центърът продължи да работи, ток да поскъпва, вода да спира по "технически причини". Но на последното заседание съдия от Административен съд Пловдив прочете решение, което Радостина записа дума по дума в тетрадката си: разрешителното за строителство се отменя поради процедурно нарушение, компанията дължи обезщетение на домакинствата от блока за увеличените разходи за ток за периода на незаконна експлоатация — по осемстотин четирийсет лева на домакинство.
Калоян Георгиев не дойде лично на следващото събрание. Прати представител с папка и чек, подписан от централата в София. Радостина взе чека, без да каже нищо повече от необходимото — прочете сумата, провери подписа, и го прибра в същата папка, където от месеци пазеше разпечатките.
На балкона същата вечер Емил запали скарата, въпреки че не беше празник. Марко, кучето, обикаляше около него и душеше въздуха — въздухът пак миришеше на пушек от скара, не на нищо друго. Радостина седна с чаша вино, погледна през оградата зад гаражите, където багерите вече разравяха основите за демонтаж на част от охладителния модул, и не каза нищо за победа, нито за правда.
Каза само на Йорданка по телефона:
— Чешмата тече бистра от три дни. Опитай си я.
