Author: Десислава Димитрова
15август, 2026г. Колелата на влака с ритъм на приближаващото лято бяха последният звук на дългоочакваната
Офисът гъмжеше от обичайните разговори. Влезе мениджърката с някакво неприметно момиче. Запознайте се
Не искам да се съжалява за мен; напротив, смятам, че съм истински щастлива с живота, който съм изградила
Дневник, 14 май Тази вечер беше една от онези, които никога няма да забравя. Събрах всичката си смелост
Името ми е Александра. След развода се преместих с десетгодишните си близнаци Кирил и Мирела в къщата
Щастливото детство на Кольо свърши, когато той стана на пет. Една сутрин родителите му не се появиха
Марийка плачеше до гроба на приятелката си Еленка. Четиридесетият ден, а на гроба няма и едно цвете…
Мария ронеше сълзи край гроба на своята най-добра приятелка Дарина. Вече четиридесет дни, а на гробището
Тя го отхвърли заради дрехите му, но само след минута горчиво съжали! Всички сме чували израза: “
Каква съм ти баба? Само петдесет и малко, а ти ме наричаш стара! пробурчаше Радка, поставяйки върху масата








