Author: Десислава Димитрова
Когато Валери идваше при Зинка, тя буквално пред очите му ставаше по-глупава. Това беше – от щастие.
Когато Валентин идваше у дома при Деница, усещах как се превръщам в най-щастливото и същевременно най-разсеяното
Моя къща, моя кухня – заяви свекърва ми
— Благодаря ли трябва да кажа, че дори правото ми на грешка…
Благодаря ли ти за това, че ме лиши дори от правото на грешка? В собствения ми дом… В моя дом
Въображаема приятелка Около Росица вече три дни се събираха тълпи от ученици. Момичето беше станало прочуто
Соня Иванова подреди масата с вкусно ухащена патица и въздъхна. Всеки момент щяха да пристигнат синовете
Ожених се преди шест месеца и оттогава душата ми не намира покой. Сватбата беше в китната градина до
След петдесетата спрях да вярвам в каквото и да е романтично: Докато не заминах на екскурзия за 50+ и
Еднa висока, едра жена с гръмък глас излиза от купето във влака СофияВарна. Махва с ръка и за минути
Вярвате ли в съдбата? Понякога едно случайно дребно нещо е достатъчно, за да срине тухла по тухла стената
Касиерката в аптеката протяга терминала, а той, по навик, доближава картата, без дори да погледне.



