Наложи ми се да сложа отделен хладилник, за да не ми взима мама храната, разказва Велина. Ситуацията е нелепа, но друго решение нямаше. Нямам нищо против да продадем апартамента и да си разделим парите, но тя категорично отказва.
Велина наскоро навърши 24 години, завърши висше образование, намери си работа, но все още не е омъжена. Животът ѝ в дома им не би могъл да се нарече лек. Тя е собственик на половината жилище. Преди апартаментът бе на баща ѝ когато Велина беше на 14, и тя и майка ѝ го наследиха поравно.
Преди десет години за семейството стана много трудно, защото останаха без опора. Майката, Мария, беше напуснала работа, когато Велина беше малка, реши да не ползва майчинство просто татко печелеше добре и имаха достатъчно средства. Мария се грижеше за дома. След като бащата почина, Мария ридаеше: Кой ще ме вземе на работа сега, на 40 години? Какво мога да работя?
Велина разказва: Получавах наследствена пенсия, но майка ми не можеше да спре да ходи по магазини и да купува нови дрехи, макар че едва свързвахме двата края. В началото чичо ми Петър ни помагаше, после му писна.
Чичо ми каза на мама: Трябва да намериш работа. И аз имам две деца, не мога да ви издържам всички. След около година Мария доведе вкъщи един мъж Христо му беше името. Съобщи, че той ще остане при нас. Майка ми се опита да реши проблема с парите по свой начин чрез брак. Христо наистина получаваше добра заплата, но така и не можа да намери общ език с мен.
Христо казваше: Само ядеш. По-добре почни да пераш или чистиш. Защо ти е да учиш? А тук в университета ли си се натъкмила? Няма нужда трябва да работиш. Да не мислиш, че цял живот ще те храня?
Аз не можех да кажа нищо. Да, получавах пенсия, но парите държеше майка ми. Мария не искаше да ме защити страхуваше се, че ще изгуби прехраната си.
Без него не можем, повтори тя. Просто не му противоречи и прави каквото ти казва. Той храни семейството.
Успях да завърша университет и започнах работа. През цялото време се смяташе, че съм излишна у дома, и Христо непрекъснато пресмяташе колко харчи за мен.
Шест месеца, след като започнах работа, можах да си купя хладилник, продължава Велина. Сложих го в стаята си, защото Христо заключи хладилника в кухнята.
Имаш работа? Храни се сама, отсече Христо.
Майка ми пак замълча. Мълча дори когато Христо ми показваше сметки за ток, вода и настояваше да платя всичко, което бил платил за мен през годините. Един ден Христо остана без работа. Тогава и двамата Мария и той започнаха да атакуват моя хладилник. Всички сметки паднаха върху мен. Отначало плащах, но Христо вече почти година си беше без работа. Омръзна ми и сложих катинар на хладилника си. Разбира се, майка ми възразяваше според нея Христо бил изхранвал всички толкова време.
Казах: Ако искаш, помагай ми. Трябва да делим всичко тук. Намери си работа.
Наскоро Христо се изнесе. Мария вече не издържа на човек без доход. И все пак, аз не махам катинара. Смятам, че и тя трябва да си намери работа. Може би животът ни щеше да е по-лек, ако всеки поемаше своята отговорност и разчиташе на собствения си труд. Така се учим, че в един дом уважението и грижата не идват от чужда помощ, а от усилията, които сам влагаш.






