Живях със съпругата си 34 години, но сега се влюбих в друга жена – объркан съм и не знам какво да правя Казвам се Адам. На 65 години съм. Женен съм, но на стари години се влюбих в друга жена. Съпругата ми е на 62, имаме голям син, който вече има семейство и деца. След като синът ни порасна и се ожени, осъзнах, че със съпругата ми сме си станали напълно чужди. Когато се пенсионирахме, аз исках да купим къща на село. Съпругата ми не искаше толкова, но я убедих. Скоро купихме хубава малка къщичка и лятото се преместихме там. Аз много харесвах живота на село, но тя не обичаше. Обичаше да лежи на дивана, да чете книги и да гледа телевизия. Отказваше категорично да ми помага в градината – казваше, че не се чувства добре. Наложи се всичко да правя сам. През есента се върнахме пак в града. Тя беше много щастлива от това, а аз не. След седмица си събрах нещата и се върнах на село, просто там се чувствах по-добре. Съпругата ми остана в града и сега се виждаме много рядко. На село се влюбих в една жена – тя е на 60. Отначало не откликваше много на чувствата ми, но сега много добре се разбираме. Искам да се разведа със съпругата ми, но много ме е страх как ще реагира синът ни. Засега казвам на жена ми, че просто работя по къщата, но прекарвам и много време с жената, която обичам. Съпругата ми още не знае. Още не съм сигурен дали да ѝ кажа, че искам развод. Наистина не знам какво да правя.

Знаеш ли, вече 34 години съм женен за жена ми, а сега на тази възраст се оказа, че се влюбих в друга. Не знам какво да правя…

Казвам се Георги и съм на 65. Женен съм, жена ми се казва Деспина, тя е на 62. Имаме пораснал син, той вече е семеен и даже ни е направил дядо и баба.

Откакто синът ни порасна и излезе на свой път, усещам как аз и Деспина като че ли сме станали чужди един на друг. Отидохме в пенсия неотдавна. Исках да си вземем къщичка на село, че ми се искаше спокойствие, градина, малко природа. Тя не беше много съгласна, ама я навих. Та взехме си една хубава малка къщичка в едно селце. Лятото се нанесохме там. Аз бях на седмото небе въздухът чист, дворче, песните на щурците… Ама тя не можа да го понесе. На нея й харесва да си полегне вкъщи, да чете книги на диванчето, да гледа сериалите си по телевизията. Категорично отказваше да ми помага в градината, твърдеше, че не се чувства добре. Всичко си вършех сам.

Като дойде есента, се върнахме пак в Пловдив. Тя направо разцъфна, та се зарадва. Аз, честно ти казвам, не можах да свикна отново в града след седмица си събрах багажа и пак хукнах на село. Просто там ми беше истински уютно. Деспина си остана в града. Почнахме да се виждаме много рядко.

А на село… там се запознах с една жена казва се Станка, тя е на 60. В началото даже не ме забелязваше, ама с времето нещо между нас започна да се случва. Сега вече ни е много хубаво заедно. Пасваме си. Искам да се разведа с жена си, но ме е страх как ще го приеме синът ми. Засега казвам на Деспина, че оставам на село, защото имам работа по къщата и двора. Само че, всъщност прекарвам и доста време със Станка.

Жена ми още нищо не подозира. Не знам дали да й кажа скоро, или пък да отлагам… Просто не мога да реша как да постъпя, объркан съм много… Кажи ми ти, какво би направил?