Звънене на телефона на снаха ми промени намеренията ми да помогна на младо семейство да си намери апартамент

Живея сама в хубав двустаен апартамент в центъра на столицата. Съпругът ми почина преди пет години и аз наследих от леля си друг “двустаен” апартамент, в друг, по-малко престижен район, но също с добро разпределение. Отдадох го под наем на наематели, много спретнати млади хора, които веднъж месечно идваха да вземат парите за наема и да проверят състоянието на апартамента. В продължение на две години нямах оплаквания.

Когато синът ми се ожени, той и снаха му решиха да изградят самостоятелен семеен живот, наеха апартамента и започнаха да спестяват за първата вноска по ипотечния кредит. Не възразих срещу това, макар че в дългосрочен план планирах да им върна апартамента от леля ми и след това да ги оставя да правят с него каквото си искат – да го продадат, да направят собствен ремонт, да го пребоядисат и т.н.

Година след сватбата им се роди син, а с появата на внука станах още по-убедена да оформя документите за син. Само преди седмица промених решението си.

Беше след 60-ия ми рожден ден. Реших да го отпразнувам красиво, преди всичко за себе си, резервирах стая в един ресторант и поканих много приятели и познати, включително сина и снахата, разбира се.

Със снаха ми общуваме безпроблемно, тя е доста емоционална по природа, понякога има изблици на не най-положителни емоции, също и към мен, но аз обвинявам за всичко младостта и това, че не събирам камъни отзад. Начинът, по който ме изложи пред всички събрани гости, обаче промени рязко отношението ми към нея.

Синът и снаха ми дойдоха в ресторанта с детето си. Шумната атмосфера на ресторанта не е добра за едно бебе, затова снаха ми ме предупреди, че вероятно ще си тръгнат след час, и аз го приех с разбиране.

След като вече щяха да си тръгват, снаха ми не можеше да намери телефона си, аз вървях зад нея, търсейки джаджата ѝ, и набрах номера ѝ за улеснение.

Гостите видяха, че се гушкаме, атмосферата стана малко по-напрегната и те се успокоиха малко, като в този момент някъде от перваза на прозореца се чу яростно ръмжене, лай и вой на куче! Всички обърнаха глави по посока на звука, а снаха ми, покрита с червени петна, изтича до прозореца, грабна телефона си и изключи разговора.

Познатите ми се взираха в нея, после в мен, след това брат ми овладя ситуацията, музиката започна да звучи и той започна да вдига поредния тост в моя чест, но както се казва, “нещо се засече”.

След това, през цялата вечер, видях как гостите си шепнеха помежду си, обсъждайки повече от “оригиналната” мелодия на звънене, която снаха ми беше задала на моя номер. На следващия ден помолих сина си за обяснение, тъй като сигурно неведнъж е чувал тези кучешки крясъци, но синът ми сметна, че няма нищо страшно.

Оттогава не поддържам връзка с тях и отложих въпроса за подаръка за жилището за по-добри времена в отношенията ни. Бих искала да чуя поне елементарно извинение от снаха ми и сина ми. Ако те ме смятат за куче, добре, това е тяхно право.

 

 

 

Rate article
Звънене на телефона на снаха ми промени намеренията ми да помогна на младо семейство да си намери апартамент