Живея заедно с майка ми. Тя е на 86 години.
Така се случи, че не успях да се омъжа и нямам деца. Е, животът ми явно е решил да поеме по този леко особняшки път. Сега съм на 57 години. Наскоро имах рожден ден. Празнувахме го само двете аз и майка ми. Няма кого да поканим приятелки нямам, а и с майка ми сме си цялото семейство.
Живеем рамо до рамо и винаги си помагаме взаимно. Майка ми е на 86, но да видиш как шага още из махалата! Не знам какво ще правя, когато я няма вече. Но засега се държи чудесно! Всяка година става все по-бабичка, но не се дава понякога ходи сама до пазара и даже носи чантите сама!
Аз уж съм пенсионер, ама още поработвам, че с тези пенсии ни кафенце може да си позволиш, ни кренвиршче. Но си гледам положително щастлива съм, че моята скъпа майчица е още с мен. Някои хора са в доста по-тежко положение ни апартамент имат, ни роднини, ни лев в джоба.
А ние с майка си живеем мирно и кротко. Вечер пием чайче, плетем буйки и гледаме любимите български сериали. А уикендите, като ми дойде вдъхновение, правя кекс, каня съседките и разни баби от блока. Те ни разказват как им върви животът, всеки знае всичко за всеки кой оженил внучето, кой пак щял да купува парцел в Банкя. Радвам се на щастливите хора и се моля да ни подминават всички беди.
Така си прекарваме дните. Иска ми се този начин на живот да продължи още дълго за мен и майка ми…
