Живееш в моя апартамент, така че плащаш за себе си. Има колко вода използваш, миеш си косата всеки ден, а всичко това не е безплатно.

– Е, каква е тази супа? Лиза, майка ти не те ли е научила да готвиш? Супата на майка ми винаги е вкусна. Трябва да й кажа да те научи. Джордж продължи да яде супата и да се възмущава от нейната “невкусотия”. Когато чинията стана празна, той я пъхна в мивката и отиде на дивана. Лиза започна мълчаливо да мие чиниите.

– Скъпа, не си ли забравила, че в събота отиваме на рождения ден на майка ми? Изпечи един пай, нека майка ти види как можеш да печеш. Надявам се, че си по-добра в приготвянето на пайове, отколкото на супи? Джордж се засмя на глас.

Лиза не се забавляваше. Тя не можеше да пече пайове. Изобщо не. А и нямаше никакво желание да се научи, за да изненада майката на съпруга си. И преди беше живяла без пайове.

– Не, пайовете не са моето нещо. Мога да изпека хубава торта в магазина.

– О, хайде, всеки може да пече… О, Лиза, Лиза… Добре, ще измислим нещо…

Лиза и Джордж се събраха преди няколко месеца. Запозна ги общ приятел. На Лиза ѝ се стори, че са добра двойка, имаха много общи неща, бяха на една и съща възраст. След един месец срещи те решиха да се съберат.

Живееха в дома на Джордж. Той разделяше семейния бюджет. Неговата заплата оставаше за него, а тази на Лиза – за комунални услуги и храна. Това беше всичко, за което малката заплата беше достатъчна. Когато парите свършваха, Лиза трябваше да проси. Джордж обичаше да го молят за неща. Той изслушваше с важен поглед и след миг мълчание винаги питаше дали наистина е необходимо да се купи.

– Нямам с какво да отида при майка ти. Отдавна не съм купувал нищо ново.

– Душа ми, имаш пълен гардероб с дрехи, не си го измисляй. Спомням си, че зелената рокля е чисто нова, така че отиди с нея.

Зелената рокля беше на десет години. Лиза вече не можеше да я види. А за нова нямаше достатъчно пари, както преди, така и сега. Но какво да се прави, щеше да й се наложи да я облече отново. В събота се събраха многобройни роднини, за да поздравят юбилярката. Лиза седеше скромно в края на масата. Джордж седеше до майка си.

– Сине, защо съседката ти седи толкова далече, не иска да ни види?

– Мамо, недей да започваш, остави я да седи там, всичките ти близки са наблизо…

Към Лиза погледнаха изпитателно почти всички гости. Преди шест месеца Джордж се беше разделил със съпругата си. Тя го беше напуснала.

Никой не знаеше причината. Джордж казваше, че не са се разбирали. И сега той доведе нова… Няколко дни по-късно Лиза се разболя. Тя не се обади на лекар, а се лекуваше сама. Но нямаше пари за лекарства, затова се наложи да помоли Джордж за тях.

– Трябва да си купя лекарство, ще ми го купиш ли? Ще ти напиша списък.

– Скъпа, защо се тровиш с химикали? Майка ми винаги се справя с домашни рецепти, така че и ти трябва да опиташ. Ще бъде много по-здравословно. А сега лекарствата са много скъпи, не можем да си позволим такива харчове!

– Ти наистина си… Как можеш да ми отказваш лекарства? Това е невероятно! Отсега нататък не давам и стотинка от заплатата си, плащам си всичко сама!

– Не може да бъде така. Живееш в моя апартамент, значи си плащаш сам. Има колко вода използваш, миеш си косата всеки ден, а всичко това не е безплатно. Знаеш какви са комуналните услуги в днешно време.

– Значи аз съм просто твоя квартирантка? Това е доста добра конфигурация. И утре си тръгвам оттук. Случайно не ти дължа нищо?

Джордж погледна Лиза с изненада.

– Дължиш ми много пари.

– Какво? Много?

– Водя си записи колко пари съм похарчил за теб. Ти не си ми съпруга, така че не прахосвам пари. Макар че бившата ми винаги ме обвиняваше, че нямам достатъчно пари… Вие, жените, сте меркантилни, искате само пари…

Лиза се засмя. Какъв мъж, той е преброил всичко!

– Добре, Джордж! Моля те, върни ми всички пари, които ти дадох. Или добре, вземи ги за сметка на моя, така да се каже, дълг. Давам ти ги.

На следващия ден Лиза се прибра вкъщи при майка си. Три дни по-късно се появи Джордж. Той държеше портокали в една торба.

– Мислех си… Върни се, ще ти простя. Добре, дай ми половината от заплатата си, а останалото си запази. И още… липсва ми твоята супа. Наистина е много добра, нарочно ти го казах, за да не се отпускаш като предпазна мярка, така да се каже…

Лиза сложи торбата с портокалите в ръцете му и отвори вратата.

– Благодаря ти, разбира се, Джордж, за толкова щедрото предложение, но не. Няма да се върна. Не знам как изобщо съм се разбирала с теб, как изобщо не съм те разбрала. Занеси портокалите на майка си, за да не се изхвърлят.

Джордж се запъти към прага, въздъхна и излезе. Друг не оцени широтата на душата му. А толкова добре започна всичко! Вярно е това, което казва майка ми: никой не разбира сина така, както майката. Ще й взема няколко портокала, защо да се изхвърлят? Може би в същото време ще хапна и малко супа.

Rate article
Живееш в моя апартамент, така че плащаш за себе си. Има колко вода използваш, миеш си косата всеки ден, а всичко това не е безплатно.
Seit zwei Monaten ruft mich die Großfamilie meiner Großmutter an. Sie bitten mich, mich um die alte Dame zu kümmern.