Жената понасяла шефа, защото той плащал добри пари. Но един ден всичко се променило.

Сутринта жената, както обикновено, отишла в салона. Тя чула зад себе си: “Закъсняхте, нали?” – каза един мъж. Тя го погледнала и с изненада установила, че не ѝ пука за него. – Тъжно днес. Не ми липсваше. – Не… – Знаеш ли, на мен също никога не ми е било скучно. Не искаш да знаеш подробностите? – Не… – Хайде, знам, че си луд по мен. Мъжът знаеше, че нещо в нея е различно. – Кой е този? – Поръчката. Но тя се провали. – Добре де, за какво си говорихме, за кого се мислиш? – Или си ти? – Не се ли страхуваш да не загубиш работата си? – Някой дойде в салона… – Знаеш ли какво, няма незаменими хора. – Добро утро – каза човекът, който се появи в салона.

Човекът скочи от стола си, поздрави и бързо си тръгна. Би било неприлично собственикът на заведението да бъде с клиента по такъв начин. Жената се смути: човекът дойде в най-неподходящия момент. И тя не можеше да намери нищо друго, освен да каже: “Не казах ли ясно да не идвате тук?” – Нямаше да го направя, просто детето остави играчката в колата и я сложи на масата. Жената не знаеше какво да каже. – Почакайте, вземете това – държеше снимката. – Изхвърлете я – каза мъжът и тръгна към изхода. – Не – каза жената, изтича пред вратата и подаде снимката право в ръцете ѝ. – Не ми трябва – каза мъжът и я хвърли в кошчето за боклук. – Вие сте много страшен човек, не бих искала да съм ваша жена! – Моята жена също, вие сте двама – каза човекът и си тръгна.

“Това е всичко” – помисли си жената. Измина известно време. Тя се опита да се занимава с неща, които да разсеят мислите ѝ. Някой влезе. – Просто трябва да изясня дали си толкова безразлична към мен – каза развълнувано мъжът. – Вие знаете всичко за мен, а аз не знам нищо за вас. – Е, например не бих искал да знам защо този, си позволява да ти говори по този начин. – Той ми е шеф, плаща ми добри пари. А аз имам ипотека и деца, които трябва да издържам… – Вчера ти казах какво да правиш… – Да, да ми отнемеш децата… – Човекът погледна часовника си… – Сега имам много малко време. Той хвърли ключовете на масата. – И какво означава това? – Жената се изненада. – Това е, за да имам повод да се върна – каза той и се усмихна. Тя му отвърна с усмивка.

 

Rate article
Жената понасяла шефа, защото той плащал добри пари. Но един ден всичко се променило.