– Защо взехте сина си на сватбата? Не сме канили деца! Развалихте ми сватбата!

Имам син, Адам. Той е на две години. Въпреки възрастта си той е много умен и спокоен. Той е златен, а не дете. Често го взимаме с нас на различни събития и никога не се е случвало нищо неочаквано.

А наскоро сестра ми имаше сватба. Още от самото начало тя категорично се възпротиви, когато казах, че ще взема детето с мен. Тя не харесва много децата, затова тържеството се проведе в стил “без деца”. Като щастлива майка аз изобщо не подкрепям подобни възгледи. Бях готова да взема Адам с мен, но осъзнах, че това е празникът на сестра ми, така че трябва да уважавам мнението ѝ. Оставих сина си при една приятелка.

Но в навечерието на сватбата приятелката ми, която се съгласи да стане бавачка за една нощ, каза, че е болна. Приятелката ми дълго се извиняваше, но ние сме възрастни и разбираме, че не сме застраховани от такива неща. Казах, че не се е случило нищо страшно, и седнах да помисля. Бях приготвила всичко. Оставаше само да се наспя и на сутринта да отида на сватбата. Да, но какво да правя с Адам?

Нямаше друг изход: или изобщо да не ходя, или да взема детето с мен. Дори не и в залата, защото от това сестра ми ще се обиди повече. Няма страшно, тя няма да ни изгони от собствената си сватба.

Между другото зет ми е богат човек. Мисля, че ще има какво да гледа. Дълго мислих дали да не предупредя сестра си, че ще дойда с дете, но тя беше толкова заета, че реших да се съглася.

И напразно. Когато Даниела видя Адам, тя ми направи скандал. Хвърли обидни думи по наш адрес и ме обвини, че съм развалила сватбата ѝ.

– Защо взехте сина си? Предварително те предупредих, че тук не бива да има деца. Защо другите можеха да слушат, а ти не? Ти съсипа всичко!

Смутих се. Направих ли нещо незаконно? Синът ми просто стоеше мълчаливо, примигваше с очи и не разбираше какво иска от него леля му. Не можех да разбера какво точно бях направила, за да разваля празника на младоженците. Но след това стана само по-лошо.

– Вземи детето и напусни партито. И къде да отидеш? Не ме интересува къде. Правилата са едни и същи за всички – каза ми новият зет.

Останах без думи. Това нормално ли е изобщо? Опитах се да поговоря с Даниела, но тя дори не искаше да слуша защо всичко се е случило по този начин. На никого не му пука. Просто ме изгониха от сватбата, защото дойдох с Адам.

Майка ми го видя. Тя не можа да го понесе. Взе сина ми от мен и напусна сватбата на дъщеря си. Аз останах с баща си единствено от уважение. Въпреки че вече не исках нищо. За какво празнично настроение можехме да говорим?

Даниела все още не ми говори. Тя чака извинение. А аз не се смятам за виновен. Искам да я видя, когато самата тя стане майка. Може би тогава нещо ще се промени. Ще видим.

Трябва ли да се извинявам?

Какво бихте направили вие?

 

Rate article
– Защо взехте сина си на сватбата? Не сме канили деца! Развалихте ми сватбата!
Negalėjau atsispirti paklausti savo sūnaus, ar jis tuokiasi.