– Кристофър, защо вратата ти е отворена? Синът ми. Къде си? Защо не ме посрещна? Какво е това? Мелиса? – възкликва Тереза, влизайки в апартамента на сина си.
Мелиса излезе от банята.
– Тереза? Кристофър не е казвал, че ще дойдеш – снаха ѝ отвърна лице от нея.
– Ела тук! Какво става?” – Свекървата обърна лицето на Мелиса към себе си и погледна под окото ѝ.
– Не съм видяла вратата през нощта – отвърна снахата.
– Кажи ми тук. Къде е Кристофър?”. Тереза възкликна.
Мелиса посочи към дивана.
– Стани! – възкликна тя.
– Мама? Какво правиш тук?” – От лицето на Кристофър се виждаше, че снощи е пил много.
– Какво правиш тук? Защо не се срещна с мен? – попита Тереза.
– Значи ще пристигнеш едва утре – Кристофър направи изненадана физиономия.
– “Утре” вече е дошло – усмихна се саркастично Тереза.
– “Да?” – синът не разбра нищо.
– Мелиса, ела тук. Покажи му лицето си – обади се свекървата на снаха си.
– Какво ли не видях там? – Кристофър се изненада.
– Не видях, гримът ѝ е нов, модерен. Ти го правиш добре, качествено – майката погледна строго сина си.
– Мамо, престани да ми говориш така. Аз я възпитах малко, това е твоя вина – каза Кристофър.
– Нейната собствена вина? И в какво е нейната вина? – Тереза се изненада.
– Е, един мъж трябва да срещне човек от работата по добър начин – започна Кристофър.
– Къде си чувал такива неща? Във вашата работилница?
– Защо? Виктор винаги прави така с жена си. Но тя се отнася с него като с коприна. Тя носи топъл обяд на работа. А тази никога няма време – каза обидено Кристофър.
– Мелиса! Събери си нещата – каза свекървата.
– Това е моят апартамент – каза Мелиса тихо.
– Опаковай си нещата, той ще живее в гаража – изведнъж каза свекървата.
– Мамо, какво правиш? – Кристофър се изненада.
– Няма причина – отговори му майка му, – Мелиса, защо стоиш там. Той вече си тръгва, дай му нещата.
– Мамо, ще се разберем сами – каза тихо Кристофър.
– Дай ми ключовете. Бързо. А сега тръгвай. Дори не е нужно да идваш в дома ми. Няма да те пусна да влезеш. Остани в гаража или при Виктор. Той е умен. А ти нямаш собствена глава – Тереза показа на сина си вратата.
Кристофър си тръгна. Той не противоречеше на майка си.
– Е, защо стоиш тук – обърна се свекървата към Мелиса, – да пием чай. Донесох няколко пайове.
– Но какво да кажем за Кристофър? – Мелиса не разбра нищо.
– Кристофър? Нищо няма да му се случи без пайове. Той ще седи в гаража без обяд. И не смей да му носиш храна и да го викаш обратно. Остави го да си помисли. Седмица или повече. След това ще се прибере. А аз ще остана при теб, няма да ме изгониш? – усмихна се свекървата.
– Не, разбира се, че не. Живей – отвърна й с усмивка снахата.
Мелиса си взе отпуск, не можеш да ходиш на работа с такъв грим.
– Не го пускай – поучи я свекървата, – ако щеш – през вратата. Но мисля, че това му е достатъчно. Той по принцип е тих. Всичко това е Виктор. Той го учи на неясни неща. Ние с баща му започнахме така. Не мога да понасям пияниците. Веднъж се прибра късно, втори път се прибра. А третия път не го пуснах вкъщи. По-добре ще е да се оправиш – апартаментът е твой. И аз го изгоних от апартамента му. Той спеше на една пейка пред къщата. И тогава той каза: “Защо се срамуваш от мен? Как можеш да спиш на една пейка?”. “Ако се срамуваш, свърши с натрапниците си.” И аз го направих. Той също имаше приятел като Виктор. Той сменил работата си и забравил за приятеля си. Кристофър също трябваше да стои настрана от Виктор.
Минаха три дни. На вратата се позвъни. Беше Кейт, съпругата на Виктор.
– Мелиса, в гаража са нашите… Хайде бързо.
– Спри – спря ги свекървата, – всичко ли е наред?
– Да – отговори Кейт.
– “Трябва ли да се обадиш на някого?” Тереза попита.
– “Не.” “Защо?” – изненада се Кейт.
– Е, значи всичко е наред – издиша Тереза.
– Но добре, че твоят Кристофър уволни моя Виктор – възкликна Кейт.
– Той има право. Той е шефът – усмихна се Тереза.
– Хайде да вървим – тръгна Кейт.
Един час по-късно Кристофър дойде.
– Разбрах всичко. Съжалявам. Мелиса, съжалявам. Изгоних Виктор. Това е всичко. Никакви партита повече. Ще работя сама. Мога ли да се върна?” Кристофър каза тихо.
– Добре, трябва да се прибера у дома, останах тук твърде дълго. Видях сина си. С теб всичко е наред. И ако има нещо, ще дойда – Тереза се усмихна на Мелиса и тръгна към вратата.