Заедно сме от 15 години, а ти дори не си ми купил носна кърпичка. – Ще ти купя рокля – казал съпругът и прегърнал жена си.

-Приятелката ми се омъжва, – споделя жената новината от вратата.

Радвам се за приятелката ти – каза мъжът, без да вдига поглед от монитора на компютъра.

-Не се ли радвате за мен? Ние сме заедно от 15 години, синът ни расте, а ти не си ми подарил дори кърпичка, камо ли хубава рокля.

Ще получиш рокля – каза примирително съпругът и прегърна жена си.

Прибирайки се от работа на следващия ден, жената с изненада видяла празен стол за компютър. Къде е съпругът ѝ? Тя вдигнала мобилния си телефон, набрала номера му и въздъхнала с облекчение, когато чула собствения си глас. Но това, което казал съпругът, зашеметило жената.

Оказало се, че той е отишъл в столицата, за да работи един месец на строителен обект. Един приятел отдавна го бил поканил. Когато получи заплатата си, ще се върне и ще ѝ купи красива рокля, с която да се похвали на сватбената церемония на приятеля си.

Жената се скара на себе си за това, което струва светът. Защо беше изпаднала в истерия и беше измъкнала любимия си от мястото му? Но нямаше какво да направи. Тя започнала да чака съпруга си с подарък.

Отначало мъжът се обаждаше всяка вечер, като даваше отчет какво строи, къде и дори продиктува адреса на общежитието, където прекарваше нощта. После обажданията започнали да звучат все по-рядко и накрая съвсем спрели.

Жената не можеше да си намери място. Тя се притеснявала, че нещо се е случило със съпруга ѝ. Разбира се, тя не отишла на никаква сватба, за да не плаши публиката със зачервени от сълзи очи.

А после не издържала, събрала си багажа и тръгнала да търси съпруга си. Наредила на сина си да се държи добре и отишла на гарата. Намерила общежитието, където трябвало да бъде съпругът ѝ. Но те просто свили рамене. Някои хора пристигат, други си тръгват. Не се водели никакви записи. Може би там е имало някакъв мъж, но никой не си го спомняше. Така че се върнах вкъщи без нищо.

Минаха няколко месеца и изведнъж телефонът звънна:

-Скъпа, омагьосана съм! Вземи ме оттук… – каза мъжки глас и продиктува адреса.

Докато жената записвала данните, мъжът закачил слушалката и номерът му бил недостъпен.

Тя пристигна, намери правилната къща, започна да звъни на вратата, но никой не отговаряше. Разстроената жена започнала да блъска по вратата с всичка сила.

-“Защо вдигате толкова много шум?” – Бабата погледнала през отсрещната врата.

-Затова тя и момичето отишли на кино…

Вратата се затвори, а жената не можеше да разбере какво се случва. Представяше си някаква старица, която държи мъжа ѝ в упоритите си клещи. Но тази версия не отговаряше на информацията за гледането на филма.

Жената решила да изчака съпруга си и да разбере всичко. Но когато видяла тези гълъби, веднага забелязала, че мъжът явно не изглежда изтощен. Напротив, той бил весел и дори малко се съвзел.

-Дарлинг! – жената хвърли ръце около врата му, – Толкова много ми липсваше…

-Хей, махни се от мъжа ми! -възкликна ядосано блондинката.

Жените надигнаха такъв вой, че вратата на съседа започна да се отваря. Мъжът с мъка избута двете в апартамента. След като си починаха малко и се успокоиха, те започнаха да изясняват отношенията си.

Оказало се, че мъжът веднъж отишъл в едно кафене и се запознал със собственика му. Жената го поканила в дома си. В топлината и уюта било много по-комфортно, отколкото в малката стая на общежитието за 8 души с миризма на отдавна неизпрани чорапи.

Затова, когато домакинята му предложи да остане, той не тръгна никъде. Живееше при нея, пееше, на всичкото отгоре и на готово. А жената от радост не знаеше с какво да храни любимия си човек и в кой ъгъл да го сложи.

Само понякога си спомняше за предишния си живот с безпаричието и постоянните проблеми, а сърцето му тревожно се разтуптяваше при спомена за сина му. Няколко пъти се опита да си събере нещата и да се върне у дома, но момичето успяваше да намери аргументи, за да го разубеди от подобна постъпка.

Почти до сутринта двете съпернички се караха, за да се разберат при коя от тях да остане мъжът. А мъжът мълчал, без да знае на чия страна да застане. От една страна, чувството за дълг към първото семейство го задължавало да бъде с жена си и сина си. От друга страна, той не искаше да се раздели с удобния живот и грижите, които обграждаха приятелката му. Вече бяха купили ваучери за почивка…

Жените изискваха от него да реши веднъж завинаги с кого ще остане, но мъжът не можеше да направи избор, така че степента на обсъждане само се увеличаваше. Тя използва последния аргумент. Набрала номера на сина си и му разказала за ситуацията. Тийнейджърът помолил да предаде телефона на баща си.

Не е известно какво точно му е казал, но след като закачил слушалката, мъжът поклатил глава и отишъл да си събере нещата. През целия път към дома двамата мълчали.

Когато пристигнали, синът дори не поздравил баща си, а демонстративно се заключил в стаята си.

По-късно животът се върнал в старото русло. Жената вече не мечтаела за нова рокля. Радваше се, че съпругът ѝ е до нея. А мъжът, играейки на компютърни игри, понякога вдигал поглед от екрана на монитора и с носталгия си спомнял за уютния апартамент в столицата и неговата нежна господарка

Rate article
Заедно сме от 15 години, а ти дори не си ми купил носна кърпичка. – Ще ти купя рокля – казал съпругът и прегърнал жена си.
Max wusste nichts über die Familie seiner Freundin. Sie hatte einen Mann und einen Sohn, und jetzt erwartete sie wieder ein Kind.