Грейс е била необичайна баба. Тя не седяла с внуците си и не плетяла дрехи за децата, а ставала в 7 часа сутринта и излизала навън да пуши. Тя била на 82 години. Преди това бабата също слушала рок, включително и на пълна сила. Съседите обаче не се оплаквали: те свикнали с това. Тази сутрин през уикенда старицата отново станала и пуснала силна музика, като събудила всички съседи. Един от съседите не могъл да издържи:
– Грейс, поне ме остави да спя в неделя!
– Мария, добро утро и на теб!
– Ще се успокоиш ли някога?” Жената се ядоса.
– Никога – отвърна бабата кратко и ясно.
Тя живееше в двуетажна къща с един вход. Да си пусне музика, да си направи кафе и да пуши беше любимият ѝ начин да започне деня. Жената живееше сама от дълго време. Съпругът и синът ѝ бяха починали, затова тя се опитваше да изживее всеки ден поне с малко щастие.
Старицата никога не е разбирала такива скучни хора като съседката си Мария. Тя предпочитала повече да се радва на живота, да живее и да бъде щастлива, отколкото да си губи времето за нещо друго. Съседите ѝ били добри. Никога не се сърдеха на Грейс, освен това не се караха, защото не биваше да е така. Дори съжаляваха жената и разбираха самотата ѝ. Всяка сутрин тя отиваше в парка на разходка. Понякога краката я боляха или времето беше лошо, но тя все пак отиваше на любимото си място.
Днес обаче пейката, на която винаги сядала, била заета от някакво момиче.
– Това е мястото, на което винаги сядам аз! – каза тя на непознатия с количката.
– О, съжалявам, аз си отивам – изсумтя момичето, бутна чантата си и понечи да стане, когато бабата я спря.
– Чакай, да те погледна – тя извади очилата и видя синини по лицето ѝ.
– Откъде си ги взела? – попитала изненаданата баба.
Момичето не издържало и се разплакало.
– Мъжът ми загуби работата си и започна да пие много. Когато се прибере вкъщи, ме бие. Не издържах и избягах от вкъщи, а сега не знам какво да правя и къде да отида – казала тя, плачейки.
Възрастната жена поканила нея и детето в дома си и им дала чай. А после казала, че може да остане при нея.
– Пенсията ми не е лоша, имам жилище и двете ще се забавляваме повече. Така че остани, само ще се радвам.
Преди баба Грейс дори не можеше да мечтае за внуци, а сега ще може да се грижи за детето.
На следващата сутрин тя не стана в седем часа, както винаги, и не направи кафе. Съседката ѝ Мария се изплашила в 7:30 ч. и си помислила най-лошото. Бързо започнала да разпитва всички дали някой не е виждал необичайната баба. Уредникът отговорил, че не е виждал. Старицата се притеснила и решила да отиде да види какво става. Изведнъж прозорецът на първия етаж се отворил:
– Можете ли да бъдете по-тихи? Детето ми спи, не го безпокойте!” Грейс казала.
След това бабата се променила, благодарила на Бога за такъв дар на съдбата и обещала да спре да пуши. Такъв е животът: всичко може да се промени във всеки един момент, най-важното е да вярваме в най-доброто и всичко ще се сбъдне.