– Вече не мога да издържам. Не мога да те гледам! – казал мъжът, който седнал да вечеря и изпуснал лъжицата от ръцете си.
– Какво става? – жената вдигна лъжицата от пода. – В настроение ли си или какво?
– Какво общо има настроението с това? Погледни се в огледалото! Не искаш ли да бъдеш като преди?
– Току-що родих преди три месеца. Теглото няма да се махне толкова бързо. Разбира се, че се опитвам и правя всичко по силите си – отвърна разтревожената съпруга, оправяйки халата си.
– Но изглежда, че не се получава! Опитахте ли да ядете по-малко? Дори не можем да излизаме заедно, срам ме е да те гледам.
– Но това е само временно, не разбираш ли?”. – жената се защитаваше, както можеше, все по-често забелязваше студеното отношение на съпруга си, мислеше, че мъжът ѝ ревнува от детето и не очаква признанието му.
– О, на кого разказваш това? Ако няма промяна сега, няма да има промяна и утре! Дори не мога да спя с теб. Мисля, че всичко е приключило. Ще подам молба за развод. Освен това съм срещнал друга, стройна, красива, не като теб – каза мъжът.
– О, значи мислиш, че ще бъде също толкова стройна, когато роди детето ти? Грешиш! – жената едва сдържаше сълзите си.
– И няма да й се наложи да ражда! Ние ще вземем нашия син! Вие няма да му осигурите никакво бъдеще без жилище и работа. А моят приятел може да прави всичко! Сигурна съм в това.
– Няма да се откажа от сина си! – изкрещя тя. – Ако искаш да си тръгнеш – излизай! И не мърдайте детето ми!
– О, какво ти е да решаваш? Не бъди смешен!” – Мъжът се усмихна саркастично и излезе от къщата.
Същата вечер той застанал с цветя пред вратата на новата си любима.
– Изглеждаш просто великолепно! Това е за теб!
– Благодаря ти! Влезте – казало момичето щастливо – още не съм приготвила вечерята, изчакайте малко.
Мъжът влезе в стаята и включи телевизора, а половин час по-късно вече седеше на масата за хранене.
– Не знам дали ще ти хареса, но се опитах – момичето постави чиния с не много вкусна храна пред любимия си, но той не я показа.
– Вкусно е! – излъгал той, защото бил свикнал с вкусната храна на жена си. – И днес подадох молба за развод! Сега имам един сериозен въпрос към вас. Ще се ожениш ли за мен?
– Да! – блондинката изпищя от щастие и хвърли ръце около врата му. – Имам нещо и за теб! Бременна съм!
– В колко напреднала бременност си?” Той не помръдна.
– В седмата седмица – притеснено отговори любовницата му.
– Това е добре, все още имаме време. Утре ще ти запиша час в клиниката!
– Но аз искам бебе!
– Така че ти ще го имаш! Ще отнема сина си от жена ми.
– Искам си бебето. С мен и с теб!
– Свършил съм с децата. Вече имам едно. Не ти ли е жал за фигурата ти?
– Махай се оттук!” – каза тя с каменно лице.
– Какво?
– Казах да се махнеш! Можеш да се върнеш при жена си, преди тя да те е изпратила. Не искам да те виждам повече!
Реакцията на момичето изненада мъжа, той не разбираше защо е толкова ядосана, защото искаше най-доброто. Но като разбрал, че това е краят, той се върнал у дома. Отворил вратата и чул предсмъртна тишина.
– Наистина ли спят?
Влезе в спалнята, а там нямаше детско креватче. На рафтовете нямаше дрехи, а на масата имаше бележка от съпругата му:
“Ще ти дам развод, но синът ми ще остане при мен при всички положения. Имам хора, които винаги ще ми помагат и ще ме подкрепят. И не ти казах, но имам къде да живея, получих наследство. Така че не трябва да се притесняваш! Никога няма да ти простя за всички тези обиди и нападки към сина ми! Довиждане.”
Признава ли мъжът вината си?