Винаги държеше Роуз за ръка, дори я водеше пеша до училище и обратно. Но един ден, когато била на 15 години, майка ѝ намерила в чантата ѝ нещо, от което косата ѝ настръхнала.

Роуз е единственото дете в семейството. И единствената внучка и от двете страни. Можете ли да си представите с каква любов и грижи е била обградена? Още от първите дни, едно кихане, най-малкото зачервяване по тялото и родителите ѝ викаха лекар. Явно вече са ги мразели, затова често са ги безпокоили за дреболии. Детето все още не се беше научило да говори, тъй като цялото семейство си беше поставило за цел да го развие.

За нейна чест Роза се оказала талантливо дете. Тя успяваше във всичко. От четиригодишна възраст детето се занимавало индивидуално с вокал, шахмат, балет, имало и учител, който го подготвял за училище. За изпращане на детето в детска градина не можело и дума да става. Защо? Колко хора ще срещне там? Можеше да са толкова много, че майката да не се притеснява. Не, всички единодушно решиха да предпазят детето от вредното влияние отвън.

Дори на детската площадка внимателно подбираха приятелите ѝ. Семейството толкова много се възхищаваше на успеха на Роуз, че детето беше сигурно в своята изключителност. В училище тази увереност беше малко разколебана. Разбира се, с ученето ѝ всичко беше наред, защото всичко ѝ беше лесно. Но Роуз трябваше да се научи да изгражда отношения с връстниците си, което изискваше известна гъвкавост, а точно това ѝ липсваше. Учителите неведнъж молеха родителите ѝ да обяснят на Роуз, че арогантността и презрението не са най-добрият начин за създаване на приятелства.

Родителите не се интересуваха: колкото по-малко приятели, толкова по-добре. Но не можеха да държат детето в изолация от обществото завинаги. Когато момичето било в пети клас, майка ѝ решила, че Роуз е достатъчно голяма и може да ходи на работа на половин работен ден. Семейството се притеснило – Роуз трябвало да бъде оставена без надзор за известно време! Сега изчакайте катастрофата.

Роуз наистина започнала тихо да се бори. В речта ѝ се появиха няколко ужасни думи. Музиката, която слушаше, шокираше родителите ѝ. И ставаше все по-трудно да се общува с нея. Скандалите в семейството се превръщаха в норма.

А на петнадесетгодишна възраст Роуз се прибра вкъщи за първи път в полунощ. Разярената ѝ майка излязла в коридора и усетила миризма на цигари. Тя изтръгнала чантата от ръцете на Роуз и изтърсила цялото ѝ съдържание на пода. Наред с другите неща, от чантата изпаднали цигари, козметика и др. Смятате ли, че Роуз се е притеснила? Изобщо не. След като получи шамар, тя каза, че ще напусне къщата, ако това се повтори.

Казват, че децата отвръщат на удара, защото не получават достатъчно любов и внимание от семействата си. В това семейство имало много внимание, но детето все пак отвърнало на удара. Може би по-късно всичко ще се успокои, но не разбирам защо това не се е случило преди. Как родителите са успели да запазят авторитета си?

 

Rate article
Винаги държеше Роуз за ръка, дори я водеше пеша до училище и обратно. Но един ден, когато била на 15 години, майка ѝ намерила в чантата ѝ нещо, от което косата ѝ настръхнала.