Вие, моите собствени деца, се страхувахте, че аз ще бъда вашият изхранващ. Но доведеният ми син ме прие дори без пари

Една жена имала дъщеря и син. Тя била вдовица и решила да се омъжи за друг мъж. Този мъж също имал син.

Жената нарекла сина му свой доведен син.

Децата пораснали, дъщерята се омъжила и отишла да живее далеч от майка си, по-късно синът се оженил и също отишъл в далечни страни.

По-късно вторият съпруг починал и старата жена останала сама.

Доведеният син също заживял надалеч. Веднъж най-големият син дошъл при жената и казал:

– Мамо, дай да продам къщата и да живея с теб.

Старата майка била много щастлива, бързо продала къщата, получила за нея доста добри пари и отишла при сина си. Снахата, синът и децата били много щастливи.

– Баба беше пристигнала!

Наредили масата, за да почерпят баба, но тя не искала да яде нищо.

– Ти не си болна, добре ли си?

– Не, не съм болна, просто съм много тъжна.

– Защо? – попита синът ми.

– Заспах във влака на път за вас и някой ми открадна всичките пари.

– Нищо ли не е останало?

И тя:

– Не, всичко беше откраднато.

– Дори не ти оставиха нищо за хляб?

– Не, – казва бабата.

– О, какво ще ядеш, майко?

Тя останала със сина си още два дни и решила да отиде при дъщеря си. Дъщерята била в подобна ситуация.

Двамата били много щастливи от раз:

– “Баба е тук!

А бабата все още седеше тъжна.

– Заспах във влака и някой взе всичките ми пари от чантата.

– Какъв ужас… и какво ще ядеш сега?

След тези думи бабата отиде при доведения си син. Децата и снахата били много щастливи. А бабата отново седнала и погледнала всички с тъга.

– Защо сте толкова тъжни?

– Откраднаха всички пари, които получих за къщата.

– Мамо, не се притеснявай, тези пари със сигурност не са ти нужни. Аз ще ти осигуря всичко – казал доведеният син. – Няма нужда да плачеш.

Веднъж бабата погледнала през прозореца, а там имало къща с надпис “Продава се”. Доведеният син ѝ казал:

– Собственикът е решил да продаде къщата си.

Бабата много харесала тази къща, тя приличала на тази, в която живеела преди.

– Пригответе се, да отидем да разгледаме тази къща – казала бабата.

Отидохме, видяхме всичко и тогава бабата попита собственика:

– Каква цена предлагате за тази къща?

– Не сложих висока цена, защото ми трябват спешно пари.

Точно толкова, колкото тя искаше за къщата си. И тя казва на доведения си син:

– Ние ще я вземем.

Тя се разплатила със собственика и купила къщата. Доведеният син, семейството му и бабата се преместили в новата къща. Щом собствената ѝ дъщеря и син разбрали за това, веднага започнали да се оплакват от подобно поведение на майка си:

– Какво право имаш да купиш къща за доведения си син, а не за собствените си деца.

И те го направили:

– Не ти бях нужен, страхуваше се, че ще се превърна в издънка. А той ме покани да живея дори без пари…

Rate article
Вие, моите собствени деца, се страхувахте, че аз ще бъда вашият изхранващ. Но доведеният ми син ме прие дори без пари
Tiefes Alter – wie man lebt, damit es Eltern und Kindern gut geht