Вече имах труден живот. И сега такава скръб ме сполетя. Съжалявам за баба си, но не знам какво да правя.

Не съм очаквал, че някога ще се озова в такава ситуация. Положението е безнадеждно, а аз нямам никаква помощ и подкрепа.

Живея с баба си в малък град. Аз съм на 35 години, а старата дама е на 73. Тя ме е отгледала, защото не познавам баща си от дете, а майка ми замина за чужбина, когато бях на 5 години, и никога не се върна.

Миналата година беше доста трудна за мен. Разболях се и бях настанен в болница. Прекарах там 3 месеца, поради което ме уволниха от предишната ми работа като фармацевт. Баба ми плати цялото лечение. Тя каза, че това са пари от спестяванията ѝ за черни дни.

Вчера разбрах истината. Баба ми призна, че е взела няколко заема. Първият – за лечението, а следващите – за погасяване на първоначалния. Сега тя има дългове.

Не знам как да се измъкна от тази ситуация. Аз не разполагам с тази сума пари. Ако знаех по-рано, нямаше да се съглася на лечението, което беше ненужно.

Като си помислих за дълговете на баба ми, плаках цяла нощ и не можех да спя. Щеше да ми се наложи да го реша по някакъв начин.

Едно нещо не можех да разбера: кой се е съгласил да даде назаем толкова много пари на възрастна жена? Баба ми каза, че е излъгала за доходите си, а и изглежда доста млада за възрастта си.

Как да живее по-нататък? Имаме апартамента на баба, но не искаме да го продаваме сами, защото сме много лесно измамени, а и нямаме пари за услугите на посредник.

В края на краищата, къде ще отидем след продажбата?

Вече имах труден живот. Аз съм самотна жена и отдавна съм приела факта, че няма да си намеря съпруг, защото съм с наднормено тегло. През целия си живот съм живяла скромно и съм работила в аптека. А сега ми се падна такава скръб. Съжалявам за баба си, но не знам какво да правя. Засега не виждам изход от ситуацията.

Какво бихте посъветвали една жена да направи?

 

Rate article
Вече имах труден живот. И сега такава скръб ме сполетя. Съжалявам за баба си, но не знам какво да правя.