В продължение на много години се опитвах да намеря баща си и когато най-накрая го направих, разбрах какво е било скрито от мен.

Аз съм на тридесет години. Майка ми ме отгледа сама. Тя не познаваше баща ми, сякаш той никога не е съществувал. Майка ми не отговори на нито един от въпросите ми за него. А на седемгодишна възраст разбрах, че няма смисъл да питам повече. Нека всичко си остане такова, каквото е.

Пораснах и наблюдавах как приятелите ми един по един намират родителите си, уреждат си срещи с тях. Много от тях все още общуват, ходят на чай, вечерят заедно, прекарват времето си заедно през уикендите, дори си помагат финансово. И така си помислих: защо аз съм по-лош от тях?

Може би и аз мога да установя връзка с баща си. Ще се опитам да го разбера и да му простя. А за целта първо трябваше да го намеря. И веднъж, когато майка ми не беше вкъщи, прегледах документите ѝ и намерих неговите данни. С тяхна помощ намерих някакъв адрес в интернет. Реших да отида там с надеждата, че той живее там.

Дълго стоях пред вратата, не смеех да почукам. Обадих се на приятелите си, събрах смелост и почуках. Една жена с недоволно лице отвори вратата и попита с груб тон:

– Какво искаш?

И аз като глупак й разказах всичко. Тя каза, че баща ми рядко се появява там и изобщо, че не ми е баща, и затвори вратата.

Опитах още два пъти, но всеки път тя ме изгони, без да ми даде никаква информация, дори телефонния му номер. Реших да направя следното. Написах номера си на едно листче, а до него името и фамилията на баща ми и го пуснах в пощенската кутия.

Няколко дни по-късно баща ми се обади. Попита ме кой си, откъде си, как се казва майка ти, какво искаш. Говореше ми толкова сухо, че не очаквах това. Помолих да се срещнем и да поговорим нормално. Но той закачи слушалката. Реших да му се обадя сама и се оказа, че номерът ми вече е в черния списък. Той се оказа последният мошеник, разбира се. Искам да му го кажа в очите, но той не си заслужава. Мама вероятно е постъпила правилно. Той не ми е нужен.

 

Rate article
В продължение на много години се опитвах да намеря баща си и когато най-накрая го направих, разбрах какво е било скрито от мен.
Kodėl vieniša močiutė liko be anūkų pagalbos, arba kiekvienas galiausiai gauna tai, ko nusipelnė