Трябваше да се откажа от бебето в родилната зала. Колко съжалявам за това!

Дойдох от провинцията. Живеехме средностатистически и рядко имахме достатъчно пари за месо. Родителите ми починаха доста рано, така че ме отгледа сестрата на майка ми.

Разбира се, мечтаех за висше образование, но това беше неосъществена мечта. След училище си намерих работа в местната детска градина и работех там за нищожна сума. Не можех да си позволя луксозни дрехи, нормална храна, не можех дори да отида на кино.

Всяка стотинка беше важна. Приятелите ми винаги ми помагаха, за което много им благодаря. Шест месеца по-късно ме съкратиха. Дори не знаех как да съобщя на близките си, вървях по пътя и плачех. Видях обява за работа в една пекарна. Приеха ме без интервю и започнах работа още същия ден.

Графикът – 24 часа в денонощието с двама души. През нощта работех в пекарната, а през деня разнасях хляб в пекарната и в околните села. Не беше лесна работа, но имах пари и ми даваха хляб безплатно. По време на доставките се запознах с един мъж. Той ми каза, че е дошъл тук след развода си и живее с майка си.

Работата ми харесваше все повече и повече. Бабите в селата ме посрещаха с радост, сервираха ми домашно отгледани зеленчуци и ми разказваха забавни истории. Нещо повече, Алекс започна да ми обръща внимание и това беше приятно. Веднъж дори ме покани в един ресторант и ми подари букет цветя. Досега не бях познавала мъжкото внимание, затова бързо се поддадох и се поддадох на чара му. Той ме заведе вкъщи, почерпи ме с печивата на майка си и ми направи комплименти. Осъзнах, че съм влюбена.

Скоро Алекс ме запозна с майка си. Там разбрах, че той има съвсем друго име, просто си е измислил по-яко. Това не ми хареса, беше ми подозрително, но под въздействието на любовта бързо изхвърлих лошите мисли от главата си. След известно време той ми предложи да се премести при мен и аз се съгласих. Леля ми нямаше нищо против.

Когато започнахме да живеем заедно, той започна напълно да контролира живота ми. Нямах никакъв избор, дори не можех да излизам от къщи без негово разрешение. Майка му ме караше на работа и ме прибираше вечер. Не ми беше позволено да разговарям с мъже, защото така се правеше в тяхното семейство. Алекс седеше с мен на работа и допринесе за това да бъда уволнена от работа. Беше ми забранено да излизам от къщи или да контактувам с когото и да било. Заплашваха ме – подчиняваха ми се. Започнах да се страхувам за живота си, но любовта ми към Алекс ме караше да продължавам.

Тогава забременях. Когато разказах на любовника си за това, разбрах, че той не го е планирал. Майка му веднага реши да ме заведе на лекар, за да реши този “проблем”. Плаках цяла нощ, а на сутринта се обадих на леля ми. Тя ми обеща помощта си. Когато ме закараха в болницата, избягах и отидох в къщата на един приятел в друг град. Тя ме прие и ме утеши. Плачех през цялото време, защото не разбирах как да живея.

Реших да родя бебето, но да се откажа от него, защото нямаше да мога да се грижа за него. Веднага предупредих лекарите, че не искам да виждам дъщеря си, за да не свикна с нея. На третия ден я обещах и напуснах болницата. Плаках и плаках, исках да се самоубия.

Намерих си работа като техник в едно училище, дори ми дадоха легло в пансиона. Имам достатъчно за хляб, така живея. За връщане вкъщи не може да става и дума – там ме чака истински ад.

Изминаха шест месеца, нищо не се е променило в живота ми. Много съжалявам, че се отказах от дъщеря си, но имах ли избор? Не мога да й дам нормален живот. Надявам се, че тя ще намери добро семейство и ще ми прости.

 

 

Rate article
Трябваше да се откажа от бебето в родилната зала. Колко съжалявам за това!