Трябва да го посещавате по-често, за да знаете как изглежда Виктория. В противен случай напълно си забравил за семейството си. Не виждаш нищо друго освен себе си и парите.

Сара е живяла сама в продължение на шест години. Не си е намерила нов съпруг, въпреки че е имало много кандидати. Тя има собствен бизнес, апартамент и кола. Накратко, тя е самодостатъчна жена.

Когато съпругът ѝ починал, Сара се оттеглила в себе си. След известно време тя започва собствен бизнес с цел да печели пари и да помага на родителите си в напреднала възраст. Съжалява само за едно: не е имала време да има дете, така че сега няма за кого да живее.

Сега тя е на тридесет и девет години. Приела е дъщерята на братовчед си. Виктория, студентка втори курс, която живеела при Сара , докато учела в университета.

– Така или иначе живееш сама. И моята Виктория ще ти помага в къщата или ще ходи да пазарува. Тя е спокойно момиче, а не момиче за партита. Защо трябва да живее в общежитие, когато има теб?” – убеждаваше Сара сестра ѝ.

– “Ще й дадем малко пари. Но не можем да дадем много, самите ние сме бедни.

Разбира се, Сара не се осмели да вземе пари от момичето, а остави всичко на нея. Така Виктория имала пари за собствените си нужди.

Така изминаха три години. Виктория се дипломирала и планирала да се върне у дома. Сара обаче не искаше да я пусне да си тръгне. Те си прекарвали добре заедно. Ходеха заедно на кино и по магазините, а Виктория споделяше най-съкровените си тайни за гаджетата си. Този живот много ѝ харесваше, но трябваше да се прибере у дома.

Когато Виктория се върна в родния си град, тя напълно забрави за леля си. Тя престана да отговаря на обажданията ѝ, въпреки че Сара ѝ се беше обаждала много пъти.

– “Виктория ще се омъжва!” – каза един ден по време на разговор далечен роднина на Сара.

– “Ще празнуват в нова къща. “Поканиха ли те? Виктория живее с теб от толкова време.

– Не, не са поканили – отговори Сара изненадано.

Затова тя реши да отиде в дома на младоженците без покана. Мислеше, че те ще я посрещнат добре, особено с подарък.

Автобусът спря недалеч от къщата на семейството ѝ. Сара проследи звука на силната музика. Тя отдавна не беше идвала тук. Семейството беше монтирало нови пластмасови прозорци, беше сложило павета и имаше две скъпи коли в двора. Както се оказа, Виктория се беше омъжила за бизнесмен. Но момичето се беше променило много. Тя боядиса косата си, започна да пуши и да използва нецензурни думи.

Тогава братовчедка ѝ дошла да се запознае със Сара.

– Здравей, сестро. Как смееш да се появиш без покана?

– Мислех, че просто си забравила за мен. Разбирам, празничната суматоха. “Случва се – отвърна Сара, – а къде е Виктория?

– Тя е на фотосесия. Трябва да идваш по-често, ще знаеш как изглежда Сара. Иначе съвсем си забравила за семейството си. Не виждаш нищо друго освен себе си и парите. Нашата Виктория ще се омъжва. За богат мъж. Ти не знаеш нищо. Не те интересува…

– Разбирам, тогава успех на теб и късмет на младите – каза Сара, а после се обърна и си тръгна.
На път за вкъщи тя реши да се обади на другите роднини, които я бяха поканили на гости.

– “Елате, сега слагаме масата” – тези думи малко развеселиха Сара.

– “Те са толкова неблагодарни. Не се притеснявай, ще ги направим толкова щастливи, че няма да се замислят.

на връщане с влака Сара сънува сън, в който една жена очакваше бебе. Сара се събуди и се зачуди къде може да потърси детето. Да забременее? Къде да отиде сега?

Когато Сара слязла от влака, погледът ѝ попаднал на обява за сиропиталище   .

– Защо не?” Сара си помисли   .

Така изминаха четири месеца. Жената се грижеше за едно четиригодишно момиченце, което още от първата среща с нея започна да я нарича “мама”.

– “Само още малко. Скоро ще бъдем заедно, скъпа моя. Със сигурност ще те отведа, като първо ще оформя всички необходими документи.

Мина един месец. Сара доведе момичето в къщата. Най-накрая тя има за кого да живее.

 

Rate article
Трябва да го посещавате по-често, за да знаете как изглежда Виктория. В противен случай напълно си забравил за семейството си. Не виждаш нищо друго освен себе си и парите.