Той каза, че му трябва истинска жена, а не някаква въртележка!

Бяхте прави: той ме напусна!

– Каза, че има нужда от истинска жена, а не от някаква си въртиопашка! Тогава направих всичко правилно! Както и да е, ще дойда довечера и ще ти разкажа подробностите.

Приятелят ми закачи слушалката, а аз си помислих:

– Късмет, голям късмет. Ето какво означава внимание, решителност и творчество!

Но всичко започна толкова добре…

Двойката се запозна на един концерт. Приятелката й неочаквано била изпратена в командировка и тя, след като предупредила приятелката си, дала билета си на колега от работата. Момичето отначало се разстроило, но после се сетило, че не е толкова важно кой ще седне до нея. Важното е, че ще чуе любимите си песни и ще види на живо своите идоли.

Концертът беше прекрасен! Публиката пееше заедно с изпълнителите, подскачаше, танцуваше. Двойката, която веднага се запозна, взе активно участие във всичко това.

Разбира се, те си тръгнаха от концерта заедно. Момчето изпроводи момичето, поиска телефонния ѝ номер и на следващия ден се обади. Младите хора започнали да се срещат. Момчето ухажвало красиво, подарявало цветя, правело подаръци. Бил чувствителен и внимателен. На момичето обаче не му харесвало, че винаги настоява за своя път, но после решило, че това не е лошо, дори добавило смелост.

Няколко седмици по-късно момчето предложило на момичето да се запознае с родителите му.

– Момичето се досети и сърцето ѝ заби бързо: “Вероятно ще направи предложение.

Родителите живеели в селото и на следващия уикенд отишли на гости.

Спомням си как момичето се притесняваше преди пътуването.

– Ами ако не ме харесат?

И аз й казах:

– Важно е и ти да ги харесваш. Затова бъди внимателна.

Тя каза и погледна във водата…

Два дни по-късно тя се обажда:

– Направих нещо лудо! Не знам как ще свърши.

– Ела и ми разкажи – поканих я аз.

И ето че седим в кухнята ми. Приятелката ми казва:

– “Ето ни. Селото е като село. Къщата е голяма, добре поддържана. Родителите, оказва се, не са ни очаквали. Човекът е искал да направи изненада. Както и да е, те си вършеха работата в двора, дойдоха в къщата. Бащата седеше на стола, а майката – в кухнята. Предложих да помогна, но бащата ме спря:

– “Тя може да се справи сама. Е, кажи ми ти каква птица си.

Накратко казано, той ми устрои истински разпит. По това време майка ми слагаше масата сама. Момчето по някаква причина не ѝ помагаше. Тя продължаваше да тича от кухнята към стаята като луда. Накрая покани всички на масата. Те седнаха. А тя стои, не сяда.

Ние вечеряме. Един тост, друг. Майка ми стои, а баща ми сякаш не я забелязва. Тогава той ѝ казва, без да се обръща:

– “Донеси малко вода.

И тя изтича. Донесе една голяма кана, сложи я на масата и се затича към кухнята. И най-интересното – всичко беше мълчаливо.

След вечеря баща ми си легна, а майка ми започна да разчиства масата. И отново не ми беше позволено да ѝ помагам. Сега вече бях момче, с думи:

– “Ти си наш гост. Майка ще направи всичко сама.

И, знаете ли, това “майка” звучеше толкова зловещо, сякаш говореше за някаква прислужница.

Майка ми оправяше леглата ни в различни стаи. Помислих си, че човекът непременно ще стигне до мен, но той не дойде. Срещнахме се на сутринта. На закуска баща ми каза, че всички ще отидат за дърва, а аз ще остана вкъщи и ще приготвя храна за обяд. Това е, което той каза:

– А ти – сготви.

Звучеше като заповед. Добре, мисля, че ще сготвя, ако ме “помолят” за това. Всички си тръгнаха, а аз отидох да овладея чуждата кухня.

Сготвих го. И изведнъж в главата ми изникна една мисъл:

– Да, аз им ям храната, а те ме правят на прислужница, като майка. А после ще тичам около мъжа си, ще му слугувам и ще чакам да ме пусне да седна. Не, не повече. Свърших с доенето и излях остатъка.

Домакините пристигат и аз ям:

– О, аз приготвих храната, разбира се, но тя се оказа толкова безвкусна, че я излях цялата. Ето, кокошките кълват.

Гледам – очите на баща ми започнаха да се изчервяват, гаджето се ядоса, а майка ми уплашено отвърна поглед. Добре, че си тръгнахме онзи ден, иначе не знам как завърши всичко.

Е, когато се върнахме, момчето изчезна на следващия ден. Престана да се обажда, спря да се появява. Попитах къде е отишъл, може би нещо се е случило. И тя ми каза:

– И той каза, че има нужда от истинска жена, а не от някакво модно момиче…

Това е всичко. Оказа се, че ме е изоставил заради храната.

– Надявам се, че не си се разстроила? – Питам – би трябвало да си щастлива…

 

Rate article
Той каза, че му трябва истинска жена, а не някаква въртележка!
– Kurį laiką apsistosime pas jus, nes neturime pinigų nuosavam būstui išsinuomoti! – Vienas mano draugas man pasakė.