Аз съм на петдесет и седем години. От много години живея без съпруга си. Имахме прекрасен семеен живот заедно, докато той не се разболя. В началото ми беше изключително трудно да живея без съпруга си. По време на семейния ни живот имахме две прекрасни деца – дъщеря и син. Със съпруга ми винаги сме вярвали, че децата трябва да бъдат отглеждани на собствените си крака, когато това е възможно.
Дъщеря ми е с шест години по-голяма от брат си. Тя рано напусна дома си. С дъщеря ни имахме доверителни, добри отношения.
Дъщерята на Лиза се омъжи и заживя със съпруга си. Като сватбен подарък подарихме на Лиза двустаен апартамент. Решихме, че младото семейство трябва да живее отделно.
Никога не сме се намесвали в семейния живот на дъщеря ни. Случи се така, че Лиза и съпругът ѝ имаха недоразумения, тогава тя веднага дойде при нас и ни разказа всичко. Ние я изслушахме и след това й дадохме само един съвет:
– “Дъще, това е твоето семейство, само ти и съпругът ти сте отговорни за него. Затова няма да ви се месим.
Мисля, че именно нашата позиция укрепи брака им. В края на краищата те наистина преминаха през период на “свикване един с друг” и се влюбиха още повече един в друг. И аз съм много щастлива от това.
Но синът ни не бързаше да се ожени. Той се срещаше с едно момиче в продължение на почти седем години. Всяка година се подготвяхме той най-накрая да ѝ предложи брак. Но чувахме само едно – той скъсал с приятелката си, защото не се разбирали.
Мина един месец и синът ми ни зашемети. Каза, че се е запознал с едно момиче и иска да се ожени за нея.
Това беше истинска изненада за нас. За съжаление съпругът ми така и не успя да види сватбата на сина си.
Синът ми отложи сватбата няколко пъти, но в крайна сметка се ожени.
Със съпруга ми също така подарихме на сина си двустаен апартамент, за което бяхме мълчали през всичките тези години.
И тук бяхме на мнение, че едно младо семейство трябва да живее отделно.
Отначало снаха ми направи много добро впечатление: възпитана, мила, любезна. Но след като забременя, тя много се промени. Синът ми идваше при мен всеки ден и се оплакваше от съпругата си.
Казах му същото, което казах и на дъщеря ми. Но родителите на снаха ми винаги се намесваха в живота им. Мислеха, че знаят по-добре как трябва да живеят децата ни.
Един ден не издържах повече и се обадих на свекърва си. Помолих я да не се намесва в живота на младите хора, защото те са отделно семейство и знаят по-добре как да живеят.
След това свекървите спряха да общуват с мен и все още ме клеветят. Наскоро снаха ми изгони сина ми от апартамента, въпреки че според всички документи това е моето жилище. Исках да я изгоня, но синът ми отказа. На нея ѝ предстои да роди дъщеря.
Сега синът ми ми е ядосан, защото не съм се намесвала в живота му и не съм го накарала да се ожени за първата си приятелка. Тя беше много по-добра.
Но какво общо има това с мен? Това е неговият опит и житейски път. За мен е важно да не се намесвам в живота на децата.
Как мога да го направя сега? Съжалявам за сина си, защото внучката ми, която ще се роди скоро, не ми е чужда.