– Така че, да. Нека не го протакаме. Преди пет години взех дъщеря си от теб, а сега ти си я връщаш.

Петте години живот в чужбина бяха просто непоносими. Когато пристигнаха в родината си, те поеха по различни пътища…

– Мамо, почакай! Ще бъдем там след един ден!” – извика дъщеря ѝ Лейла с радостен глас в телефона.

Майката не можеше да сдържи сълзите си. Най-сетне дъщеря ѝ летяла към дома от друга страна, където с приятеля си изкарвали пари за сватбата си.

– Тони! Каква радост! Нашата Лейла идва! Ще празнуваме сватбата!

През целия следващ ден семейството на Лейла се подготвяло за пристигането на младоженците. Мама и татко бяха толкова щастливи и едновременно с това уплашени, че не можеха да разберат какво се случва. Родителите изпитваха особена тръпка от това, че детето им ще се ожени. В края на краищата дъщерята беше толкова полезна за родителите си. Въпреки това, познавайки характера на дъщеря си, те се притесняваха дали животът ще се развие добре, и то с основание!

Е, най-сетне дългоочакваният момент настъпил. Дъщерята и зетят пристигнали! Но само двамата. Без сватове и гости. Мама била много притеснена и попитала Лейла защо няма никой.

– По някаква причина не се получи – отговори тя.

Е, мама си помисли, че сватовете са закъснели. Всичко може да се случи. Но зет ѝ този ден не беше на себе си, по някаква причина стоеше на вратата толкова блед.

– Защо стоиш на вратата като сираче? – Сара се изненада.

– Седни, защо стоиш там? – не разбра дъщеря ѝ.

– Добре, тогава. Нека не се бавим. Преди пет години отнех дъщеря ти от теб, а сега си я вземам обратно. Няма да се оженим.

В къщата настъпи тишина. Бащата на Лейла взе това присърце. Булката също стана нерешителна и нервна.

– Какво казахте? Как може да не се оженим?

– Да, някога те молех да се ожениш за мен, но сега не искам. Защото е невъзможно да живея с теб!

– А защо е трудно с нея? Не можеш да готвиш, не можеш да чистиш? – Сара попита с треперещ глас.

– Не знам дали ти е казала – въздъхна зетят, – но аз вече нямам сили с нея. Тя ревнува от всеки полюс. Макар че аз самият дори не ходя никъде без нея там. На работа сме заедно, в супермаркета също. А наскоро се реши да гълта хапчета, защото не искала да живее. Хвърлила се е пред една кола, защото гаджето ѝ я е напуснало! Не искам да имам такива проблеми. Давам парите на Лейла и си тръгвам. Разделяме се! Няма да се оженим!

– Ти ме напускаш, нали? Тогава отново ще направя нещо за себе си – най-накрая се прекъсна тя.

Но Джак не чуваше какво казва тя. Просто затръшна вратата за довиждане.

Лейла започна да плаче и да признава, че това наистина е вярно. Майката беше шокирана, но не започна да крещи на дъщеря си. Мина малко време и дъщерята бавно се опомни.

Но една неделя сватбените музиканти свиреха по магистралата край тяхното село, докато Джак и булката му влизаха в църквата на празнично облечени коне. Хората говореха, че това е бившата му приятелка, още от гимназията. След тази снимка Лейла била откарана в лудница.

Там се лекувала почти година, дори искала да стане монахиня, но после решила да започне живота си отначало. Отишла да работи в един магазин и един чужденец я загледал. Оказало се, че той е строител на пътя и на курортното градче. Мъжът бил с 20 години по-възрастен от Лейла, но разтопил сърцето ѝ.

Две години по-късно Лейла живееше в друга държава и отглеждаше две близначета. А сега майка ѝ всеки ден се моли за нейната щастлива съдба.

Rate article
– Така че, да. Нека не го протакаме. Преди пет години взех дъщеря си от теб, а сега ти си я връщаш.