Свекърва ми ни предложи да се преместим при нея. Съгласихме се, но заради по-малката ѝ дъщеря бързо съжалихме за решението си.

След като се ожених за съпругата си, започнахме да живеем заедно и да наемаме апартамент. Веднага обаче се съгласихме, че ще си купим собствено жилище. Месечните ни спестявания бяха малки, тъй като харчехме много пари за комунални услуги и наем. Но със съпругата ми не губехме надежда. Все още всичко ни предстои, със сигурност ще изкараме пари.

Наскоро свекърва ми дойде да ни помоли да се преместим при нея. Най-малката ѝ дъщеря беше заминала за колеж и започна да живее в общежитие, колкото се може по-далеч от контрола на майка ѝ. Така родителите на съпругата ми останаха сами в тристайния апартамент. И така ние можехме да спестим още повече за собствения си апартамент. Жена ми беше много щастлива от предложението на майка ми, но аз не бях. Нещо ми казваше да изчакам. Но съпругата ми започна да събира багажа почти веднага и аз не й възразих.

И скоро съжалих за това. Отначало всичко беше наред. Купувахме по равно хранителни продукти и комунални услуги. Живеехме в отделна стая, в която никой не влизаше. Два месеца по-късно по-малката дъщеря на свекърва ми започна да посещава апартамента на свекърва ми. Тя идваше в дома ѝ, няма какво да се каже за това. Но всичко в хладилника беше изядено. Ако обича да се храни добре, нека сложи нещо в хладилника.

Това надхвърли границите, когато тя започна да взема нашите вещи, без да пита. Тогава казах всичко, което мислех за тях. Свекърва ми започна да казва, че тя е нейна дъщеря и не може да иска от нея пари за храна. А какво да кажем за нас? Може ли да се иска от нас? Ситуацията, разбира се, се оказа интересна.

 

Rate article
Свекърва ми ни предложи да се преместим при нея. Съгласихме се, но заради по-малката ѝ дъщеря бързо съжалихме за решението си.