Книгата на времето
Книгата падна с глух звук върху мраморния под на залата и се отвори при краката на водещия. От подвързията изпадна лист с избледнял надпис. Весела приклекна веднага, вдигна листа внимателно за ъглите и го положи върху затворената кутия от орех. Диана Петрова още държеше микрофона.
— Родителите ти просяци ли са? — попита тя на глас, така че да я чуят всички маси. — Това значи семейна ценност у вас. Прах, пукнатини и дълги речи.
На съседната маса някой се засмя. Калин стоеше до майка си и гледаше бялата салфетка пред чинията си. Весела не повиши тон. Попита го дали е виждал експертизата, дали знае как се борави с антикварна книга и дали изобщо се е подготвил, преди да вземе микрофона за връчването.
Калин призна всичко.
— Весо, не сега.
Тя взе микрофона от ръката на свекърва си.
— Напротив. Точно сега.
Десет дни по-рано Калин беше донесъл у дома каталог на бижутерийна верига. Остави го върху реставрационната подложка, без да забележи, че отдолу съхне страница от стар атлас. Весела мълчаливо дръпна каталога встрани.
— Мама избра обеците — съобщи той. — Скромни. Подходящи за юбилей.
На снимката обеците струваха четири хиляди и осемстотин лева. Весела му напомни, че в спестовната им сметка стоят пари за ремонт на банята и последната вноска по колата. Калин предложи да вземат оттам и да върнат след бонуса. Разкопча маншетите и седна срещу нея.
— На тържеството ще дойде и Христо Иванов. Довършвам проект за него. Мама ще ни сложи до него, ще ни представи като семейство. Не можем да отидем с чайник или одеяло.
— Можем да отидем с подарък, който избираме заедно.
— Пак ли за смисъла говориш?
— А ти пак за впечатлението ли?
Той затвори каталога.
— Писна ми да се оправдавам, че искам да живея по-добре.
— Пред кого се оправдаваш?
Не отговори. Взе каталога и отиде в кухнята. След минута забуча кафемелачка, макар вечер да не пиеше кафе.
Преди да заспи, Весела провери сметката. Парите си бяха на мястото. При родителите ѝ разговорът беше кратък. Георги Радев изслуша дъщеря си, остави чашата върху чинийката и отиде в малката стая, където държеше книгите. Върна се с плосък вързоп.
Весела позна „Северни писма“ веднага и отказа да ги подарят на Диана.
— Още не съм предложил нищо — отвърна баща ѝ и развърза лентата.
На форзаца стоеше надпис от автора до земски лекар на име Никола Велчев, далечен роднина на семейството им. До книгата лежеше стара картичка от антикварен магазин и писмо, в което дядото на Георги описваше как томчето е влязло в дома им.
— Искам да ти я предам — каза бащата. — Нататък ти решаваш.
Весела му напомни, че е събирал библиотеката си четирийсет години. Той отвърна, че точно затова иска да я предаде на човек, на когото вярва. Прокара пръст до пукнатината в кожената подвързия, без да я докосва.
— Ще я реставрирам и ще ти я върна.
— Първо я вземи. За връщането ще говорим после.
В университетската лаборатория потвърдиха възрастта на хартията, мастилото, подвързията и подписа. Към заключението приложиха и предварителна оценка. Калин прочете документа два пъти, изненадан от сумата.
Весела обясни, че колекционерът е посочил горна граница и никой не възнамерява да продава книгата. Съпругът ѝ веднага реши, че майка му сега ще оцени подаръка.
— Преди пет минути я наричаше старата книжка.
Той почука с пръст по сумата.
— Не знаех всички подробности.
— Знаеше, че е подарък от баща ми.
Калин прибра внимателно листовете обратно в плика.
— Направи хубава опаковка. И реч по-кратка. Мама не обича лекции.
Весела искаше да отговори, но стисна устни. Стори ѝ се, че книгата ще прекрати спора и ще защити родителите ѝ от подигравки. Три вечери прави кутия от орехово дърво, укрепи слабото прегъване и отпечата кратка история на екземпляра.
В петък той донесе цветя.
— Мама се обади. Казах ѝ, че подаръкът ще е сериозен. Успокои се.
— Каза ли ѝ за книгата?
— Не. Нека е изненада.
На вечеря Калин предложи след тържеството да изберат плочки за банята. Весела реши, че спорът е приключил.
На сутринта в деня на празненството банковото приложение показа теглене на почти цялата сума от спестовната сметка. Весела се обади на мъжа си. Той вече беше при бръснаря.
— Ти изтегли парите?
— Поръчах обеците. Моля те, не започвай.
— Вчера се разбрахме.
— Нищо не сме подписвали.
— Половината сума е моя.
— След бонуса ще ги върна. Книгата ще е от твоите родители, обеците от нас двамата. Така е по-честно.
Весела седна на ръба на леглото. На стола лежеше тъмносива рокля, до нея стоеше кутията с книгата. Отвори кореспонденцията с банката и натисна бутона за блокиране на съвместния достъп. После прехвърли останалите пари на личната си сметка. Сега Калин не можеше да разполага с остатъка без нейно потвърждение.
Обади се в бижутерийния магазин.
— Поръчката е на името на Калин Радулов, платена от обща сметка. Подаръкът взет ли е вече?
Служителката потвърди, че кутията чака куриер.
— Отказ може да направи само собственикът на картата или вторият титуляр на сметката, и то лично.
До началото на тържеството оставаха четири часа. Весела вече беше набрала такси до банката, но отмени поръчката. Ако останеше вкъщи, Калин щеше да я обвини, че е провалила подаръка, а Диана щеше да повтаря тази версия пред гостите. Весела сложи банковите документи в чантата и отиде в магазина сама.
Обеците не върна. Смени името на получателя и помоли да оставят кутията в сейфа до следващия ден. Плащането не оспори. Трябваше ѝ доказателство, че Калин сам е разпоредил общите пари.
В ресторанта Диана я огледа от глава до пети.
— Сивата рокля, разбира се — каза тя. — Знаех си.
— Добър вечер.
— Къде са обеците?
Весела погледна Калин. Той стоеше при входа с празна фирмена торбичка в ръка.
— Куриерът е объркал адреса — отвърна той. — Ще дойдат по-късно.
Свекървата стисна устни.
— На моя юбилей дори подаръкът от сина ми не може да пристигне навреме.
Калин дръпна жена си настрани.
— Какво направи?
— Оставих покупката в сейфа.
— Нямаш право.
— Половината пари бяха мои.
— Върни кутията преди връчването.
— Не.
Той стисна по-здраво дръжките на празната торбичка.
— Тогава ще кажа на майка, че ти си провалила всичко.
— Кажи.
Огледа залата, където вече се събираха гостите.
— След тържеството ще говорим.
Тази фраза означаваше, че отново разчита на мълчанието ѝ.
Подаръците връчваха след основното ястие. Водещият обявяваше дарителя, фотографът снимаше кутията, юбилярката благодареше с микрофона в ръка. Всеки подарък задържаха пред камерата. Когато обявиха семейството на сина, Калин излезе заедно с Весела.
— Просто дай кутията с книгата. За обеците после — каза той тихо.
Весела отвори капака и извади книгата. Успя да каже само две изречения за изданието и семейната история.
— Книга? — прекъсна я свекървата. — След всичко, което направих за вас?
— Още не сте изслушали.
— Не ми трябва лекция.
Диана грабна книгата, разтресе я пред гостите и я хвърли на пода. Сега микрофонът остана в ръцете на Весела. До нея на масата лежаха банковите документи, пликът на експертизата и празната торбичка на Калин.
— За тази книга предложиха голяма сума — каза тя. — Но баща ми не я продаде. Предаде я на мен. Реших да ви я подаря, защото Калин ме убеди, че ще оцените семейната история.
Свекървата хвърли бърз поглед към повредената подвързия.
— Пошегувах се само! Вдигни я и я прибери в кутията.
— Не.
— Какво значи „не“?
— Подаръкът вече не е ваш.
Диана протегна ръка към книгата. Весела дръпна кутията.
— И обеците също не са ваши.
Калин пристъпи напред.
— Не намесвай парите.
— Ти вече ги намеси. Изтегли четири хиляди и осемстотин лева от общата ни сметка без моето съгласие и купи обеците, които майка ти избра. После ѝ каза, че подаръкът е от нас двамата.
— Това са семейни пари — остро отвърна той.
— Тогава защо решението взе само ти?
Той погледна към началника си. Христо Иванов не се намеси и не отмести поглед.
Диана отново взе микрофона.
— Синът ми издържа тази жена. Тя работи с олющена хартия за жълти стотинки, а сега брои всеки лев, вложен в семейството.
Весела извади извлечение от сметката.
— През последните две години внесох повече от половината сума в спестовната сметка. Ето преводите. Наема и кредита делихме поравно.
— Реши да унижиш мъжа си пред началника му?
— Не. Реших да спра да плащам за лъжата.
Калин посегна към извлечението, но Весела го прибра в папката.
— От днес нямаш достъп до моите пари. Възстановената сума за обеците ще постъпи по сметката след прекратяване на договора. Подала съм заявлението в магазина преди началото на тържеството. Договорът още беше валиден, кутията стоеше в сейфа.
Весела остави на Калин последен шанс. Можеше да признае, че е взел парите без съгласие, и сам да откаже покупката. Съпругът ѝ пребледня.
— Вече си решила всичко зад гърба ми?
— Отговори на един въпрос. Признаваш ли, че взе парите без мое разрешение?
Той дълго гледа майка си.
— Няма да обсъждам семейни въпроси пред чужди хора.
Весела повече не чакаше признание. Извади от чантата втори документ.
— Тогава няма какво повече да обсъждаме. Това е заявление за закриване на съвместната сметка. Твоят дял банката ще преведе отделно. Утре подавам документи за развод.
Диана удари с длан по масата. Приборите издрънчаха.
— Калине, спри я!
Той не помръдна.
— Весо, прекаляваш.
— Кажи на майка си, че книгата е моя. Кажи на гостите, че парите си взел сам. Едно изречение стига.
Калин погледна микрофона.
— Не ме карай да избирам.
Весела прибра документите в чантата.
— Вече избра.
Тя вдигна книгата, уви я в ленена кърпа и затвори кутията. Родителите на Калин станаха от масата. Никой не каза нито дума.
До гардероба Калин настигна Весела и хвана дръжката на кутията.
— Остави книгата. Мама ще се успокои, после ще се извиним.
— Кои „ние“?
Той пусна кутията.
— Ще съсипеш кариерата ми.
— Проекта го правеше сам. За работата си пред началника отговаряш сам.
— Христо Иванов видя всичко.
— И аз видях.
На улицата родителите му отидоха към колата. Весела остана до входа, докато Калин не излезе след нея.
— Утре се прибери вкъщи — каза той. — Без майка ще говорим нормално.
— Ще дойда за вещите си по обяд.
— И толкова?
— Вземи от шкафа папката с кредита. Колата е на твое име, вноските вече са твои.
Той замълча.
На другия ден Весела дойде не сама. Баща ѝ чакаше в колата, а тя се качи с две сгъваеми кутии. Калин беше приготвил закуска и беше оставил на масата касовата бележка от бижутерийния магазин.
— Взех обеците тази сутрин — каза той. — Мама вече ги носи.
Весела спря на прага на кухнята.
— Знаеше, че ще поискам връщане на парите.
— Магазинът нямаше да откаже без мен. Парите вече са изтеглени. Смятай го за моя дял от сметката.
— Там имаше и мой дял.
— Ще съдиш ли заради обеци?
Диана излезе от спалнята по домашен костюм. На ушите ѝ блестяха точно тези обеци.
— Дойдох да подкрепя сина си — обяви тя. — Цяла нощ не е спал след твоята изява.
Весела извади телефона и снима касовата бележка, обеците и свекърва си.
— Спри — каза Калин.
— Това е за претенцията към банката и за делбата на имуществото.
Свекървата свали едната обеца.
— Вземи я, щом си толкова бедна.
— Бижуто е на името на Калин. Нека той го върне сам.
Весела влезе в спалнята и започна да събира багажа. Диана вървеше след нея и изброяваше какво е купил синът ѝ. Весела остави кърпите, съдовете и кафе машината. Взе инструментите, дрехите, документите и настолната лампа, подарена от родителите ѝ.
Когато кутиите стояха готови до вратата, Калин сложи пред нея ключовете от колата.
— Ще я продадем. Ще ти върна половината от парите за обеците.
Весела взе ключовете.
— Първо подпиши разписка.
— Не ми ли вярваш?
Тя отвори банковото приложение и му показа тегленето.
— Вече не.
Диана се подсмихна.
— Без сина ми след месец ще дотичаш обратно. С архивна заплата работилница не се отваря.
Весела залепи кутията с тиксо.
— Ще видим.
За две седмици се регистрира като реставратор на свободна практика, събра каталог с минали работи и разпрати предложения до антикварни книжари, музеи и частни библиотеки в София. Първите осем писма останаха без отговор. На деветото дойде поръчка от малък краеведски музей във Велико Търново — трябваше да възстановят комплект стари вестници. Хонорарът беше скромен, но договорът ѝ позволяваше да работи официално.
Весела нае стая до градския архив. Нямаше вода, а прозорецът се затваряше само при силен натиск. Постави две маси и донесе преса за книги.
След месец се обади Христо Иванов.
— Фирмата ни пази сбирка от делова кореспонденция от началото на миналия век. Видях как боравите с книгата тогава. Ще поемете ли оценка на състоянието ѝ?
— Пратете опис и снимки. След оглед ще кажа срок и цена.
Весела отказа две книги, изискващи лабораторно оборудване, и прие останалите. Договорът се оказа най-големият през първите месеци от самостоятелната ѝ работа.
След като получи бонус, Калин ѝ преведе половината от стойността на обеците. В съобщението написа, че майка му още смята Христо Иванов за причина за развода им. Весела върна парите. „Сумата трябва да мине по споразумението за делба. Предай го на адвоката.“
Седмица по-късно Диана дойде в работилницата. Огледа голите стени, старата преса и кутиите с хартия.
— Значи тук се е преселила жената на сина ми.
— Заета съм.
— Калин загуби ръководния пост по проекта.
Весела продължи да изглажда лист хартия.
— Защо?
— Христо Иванов назначи друг. След твоята изява не му вярва вече.
— Решението не е взето от мен.
— Но ти започна всичко.
Весела сложи листа под тежестта.
— Калин изтегли парите. Вие хвърлихте книгата. Аз само спрях да го крия.
Свекървата извади обеците и остави кутийката на ръба на масата.
— Вземи ги. Върни парите на сина ми. Да няма повод за съд между вас.
— Връщането го оформя купувачът.
— Не иска да говори с мен.
Весела бутна кутийката обратно.
— Това вече не е моя грижа.
Диана не си тръгваше.
— Можеш да кажеш на Христо Иванов, че си прекалила.
— Не съм говорила с него за Калин.
— Тогава говори.
— Не.
Свекървата грабна кутийката, закачи с лакът купчина картон и разпиля листовете по пода. Весела не се наведе веднага. Изчака Диана сама да вдигне крак от единия лист.
— Вратата е зад вас.
Разводът приключи след четири месеца. Калин се съгласи да продаде колата и да върне част от парите едва след като Весела приложи банковите извлечения, касовата бележка и снимките на обеците. Диана до последно настояваше да задържи покупката за себе си, но синът ѝ прибра бижуто и го върна в магазина на намалена стойност. Загубата покри от собствения си дял.
В деня, когато получи документите за развода, Весела дойде в работилницата по-рано от обичайното. На масата лежаха „Северни писма“. Пукнатината по подвързията беше укрепена, изпадналият лист — върнат на мястото си. Следата от удара си личеше още до долния край на корицата.
Баща ѝ пристигна следобед.
— Готова ли е?
Весела отвори стъклената витрина и постави книгата на средния рафт.
— Сега вече да.
Георги не я взе обратно. Извади от джоба старата антикварна картичка и я остави до книгата.
На вратата се почука. Куриер донесе кашон с вестници за новата поръчка. Весела се подписа, пренесе кашона до масата и запали настолната лампа.
