Старицата се подхлъзнала и паднала, а наглият шофьор продължил да натиска клаксона, но бабата не изгубила самообладание и му дала добър урок.

Във фабриката, в която Сара е работила почти през целия си живот, си спомнят за нея. В чест на нейната 75-годишнина, както и на още двама работници, те решават да организират празник.

Жената била на седмото небе от щастие. Тя се приготвила, облякла любимата си рокля, която пазела за специален случай, комбинирала я с бижута, шал и отишла на срещата.

Всичко било организирано на най-високо ниво. Администрацията си беше свършила чудесно работата. След приветствието и приветствената реч заместник-директорът връчи пликове с пари на рождениците и всички отидоха в трапезарията да вечерят. До края на вечерта на пенсионерите бяха връчени и торбички с храна. сара много хареса набора, но си мислеше как ще занесе всичко вкъщи.

Една от работничките във фабриката ѝ предложи да остави продуктите при нея и да се върне за тях, когато ѝ е удобно. Сара се усмихна.

– Благодаря ви, разбира се. Но аз ще си ги взема по някакъв начин.

Реших да се прибера вкъщи с автобус. Беше зима. Всички пътища бяха покрити със сняг и лед. Сара дълго време стоя на автобусната спирка, но нямаше никакъв транспорт. Тя решила да отиде пеша, вървяла и се усмихвала. Продуктите са полезни, необходими и с много високо качество.

И така, жената стигна до пешеходната пътека. Държеше пакета здраво в ръцете си и се опита да пресече внимателно улицата. Един скъп автомобил едва не спря до нея и започна да сигнализира. Но светофарът светеше червено. Шофьорът беше просто един неадекватен човек. Той продължи да сигнализира на възрастната жена.

Очевидно Сара не очакваше това, защото подскочи, подхлъзна се и падна. Всичко от чантата изпадна, зърнените храни се разпръснаха, кутията се счупи. Шофьорът на колата и приятелката му започнаха да се смеят гръмогласно. Продължили, без да спират да дават знак на жената бързо да се махне от пътя.

Сара не търпеше това отношение към нея. Тя събрала останалата храна в една торбичка, брашно и зърнени храни, и я хвърлила на предното стъкло на колата. Човекът не излезе от колата, защото тя беше покрита със смес от брашно, сняг и зърнени храни. Той също така не можел да види нищо, за да продължи пътуването си.

Жената събрала консервите от пътя, сложила ги в една торба и се върнала вкъщи.

– Бабо, вече знам, че няма да има пити, не ни остана брашно – казал внукът на Сара, който дошъл да я поздрави, – видеото се разпространило в цялата страна.

 

Rate article
Старицата се подхлъзнала и паднала, а наглият шофьор продължил да натиска клаксона, но бабата не изгубила самообладание и му дала добър урок.
William wollte nicht länger warten; er konnte es nicht erwarten, Victoria zu heiraten. Und sie hat ihn vor allen Leuten abgewiesen.