Съседите не ни оставиха да живеем спокойно. Но след това, което направих, те вече не се приближават до нас

със съпруга ми отдавна мечтаем за къща извън града. Разгледахме много възможности. Но след това намерихме идеалната къща. Тя беше продадена от възрастна жена. Когато била по-млада, тя често работела на земята, а на стари години силите й не стигнали, затова се наложило да продаде къщата. Със съпруга ми прекарахме там много седмици, за да подредим всичко. Представете си изненадата ни, когато през лятото дойдохме да берем горски плодове и не намерихме нищо. Освен това в близост до къщата имаше много боклуци. Земята ни не е защитена от чужденци, защото не е оградена. Затова нямахме друг избор, освен да разберем кой стопанисва двора ни, докато ни няма. Със съпруга ми се събуждахме на разсъмване в продължение на няколко дни. В продължение на два дни нищо не събуди подозренията ни, но на третия ден забелязахме две възрастни жени да се разхождат из имота ни, сякаш си бяха у дома. Когато видях това, веднага излязох от къщата и помолих жените да напуснат двора ни. Едната възрастна жена започна да ми крещи. Те се чудеха защо им забраняваме да се разхождат тук, защото никой досега не им е забранявал. И какво от това, че сега ние сме новите собственици?

След това недоразумение съседите системно хвърляха боклуци в двора ни. В крайна сметка успяхме да съберем пари за ограда, но това не спря тези жени. Те хвърляха хартии през оградата и я чупеха. Многократно се обръщахме към полицията, но и това не помогна. По-късно съседите започнаха да искат да махнем оградата, защото се твърди, че през нашия двор минава пътят към пощата. И заради нас те трябва да ни заобикалят. Но ние нямахме никакво намерение да го правим. Освен това никой нямаше да ни възстанови разходите за оградата   .

Но точката на търпението ми беше, когато намерих кокоше яйце в двора си. Ужасно се уплаших, а старите дами се кикотеха под носа си. Тогава ми хрумна страхотна идея. Веднъж бях гледал филм, в който героите прогонваха злите духове, като четяха заклинания. По някаква причина го помнех добре. Отидох до оградата, взех едно яйце на една обувка и го хвърлих на съседката, като произнесох магическите думи от филма. Трябваше да ги видите! Жените избягаха по домовете си в същата минута    .

Оттогава не сме имали никакви безредици. Нещо повече, съседите ни се научиха да ни поздравяват и да се усмихват мило, когато ни видят.

 

Rate article
Съседите не ни оставиха да живеем спокойно. Но след това, което направих, те вече не се приближават до нас