Нашата дъщеря се омъжи неотдавна за момче, което не беше от богато семейство, но беше разумен и работлив. Аз и съпругът ми разбира се не бяхме въодушевени от избора ѝ, но уважихме решението ѝ.
Мъжът ми реши да ѝ подари хубаво жилище в София, за да не се тормозят младите да живеят под наем. Бяха много благодарни, а родителите на младоженеца, най-вече свекървата, не спираха да хвалят апартамента и при всеки удобен случай идваха на гости. Дъщеря ми започна да се оплаква, че свекърва ѝ постоянно е у тях, не може да остане насаме със съпруга си или да покани свои приятели.
Скоро свекървата дори предложила да се впишат тя и цялото ѝ семейство в апартамента, за да може да продаде техния и после с парите да купят по-голямо жилище, което вече да не е само на нашата дъщеря, защото по думите ѝ всичко трябва да се споделя в едно семейство.
Дъщеря ми учтиво отказала, защото това ѝ се струвало абсурдно. Но свекървата не спряла да настоява започнала всеки ден да звъни, първо с молби, после с обиди, наричайки я егоистка, дори я заплашила, че ако не се съгласи, ще накара сина си да я напусне и ще ѝ вземе жилището. Момчето, въпреки че се опитвало да усмири майка си, нямало голям успех.
Не се месихме дълго време, искахме младите да разрешат сами проблемите си. Но когато дъщеря ни започна да ни се обажда със сълзи, вече не издържахме и решихме да поговорим лично със свекървата.
Моят съпруг, сериозен човек, отиде при нея и настоятелно ѝ каза да остави дъщеря ни на мира, като я предупреди, че ако не се кротне, ще се обърнем към полицията. Изведнъж свекървата смекчи тона, разигра се, че всичко е неразбиране, и побърза да каже, че искала само доброто за тях. Дъщеря ни спря да страда, а сега живее спокойно и най-после е щастлива.
