След като се разведох със съпруга си, почувствах облекчение. Имах много по-малко причини да се притеснявам!
За съжаление бившият ми съпруг не се интересуваше от това, че съм останала сама с две деца. Той искаше само едно нещо – къщата, която бяхме купили заедно. Съпругът ми дори не искаше да чуе за нищо. Според него той беше този, който беше работил години наред и беше спечелил пари, така че всичко, което имахме, принадлежеше на него, а не на мен и децата. Трябва да си егоист, за да мислиш само за себе си.
Казах му, че ще го съдя и ще докажа правотата си. Целта ми беше да го принудя да плаща издръжка. В отговор той каза, че няма да плаща. Това продължи повече от година. През цялото това време живеех в апартамент под наем. Отначало бившият ми съпруг водеше децата при себе си, но после децата не искаха да ходят при него. Съгласяваха се да ходят, но само с мен или с баба им. Не и сами.
Не съм ги принуждавала да контактуват с баща си. Все още не знам защо спряха да ходят при баща си. След известно време се запознах с Марк. Той се оказа приятен и симпатичен човек. Марек ме взе при себе си заедно с децата. Живеехме добре. Отказах се от къщата си и от издръжката. Не съм забранявала на децата да контактуват с баща си, но те само се поздравяват на улицата, не искат да ходят при него.
Не се нуждаем от нищо от него. Той искаше къща, тогава нека живее там, но нека не се меси в живота ни. Чувала съм от общи приятели, че той ме обвинява за всичко. Е, така да бъде. Не ме интересува.
Имам прекрасно семейство, децата ми обичат и уважават Марк и най-накрая съм щастлива.
Преди няколко дни разбрах, че съм бременна. Децата ми не могат да се нарадват на него, чакат братче или сестриче.
Наскоро срещнах бившия си на улицата. Той ме погледна с пренебрежение. А аз му се усмихнах. Колко хубаво е, че имам за кого да живея.