Случи се така, че не помня баща си. Знам само от разказите на майка ми, че всичко е било наред, преди да се появя аз. Баща ми подкрепяше майка ми и ѝ помагаше. Но той живя със семейството по-малко от година. Веднага щом майка ми ме родила, баща ми изчезнал. По онова време нямаше мобилни телефони, така че майка ми не знаеше къде да търси баща ми. В работата също не знаеха къде е той. По онова време на майка ми ѝ беше много трудно.
Тя си намери работа. Тъй като нямаше на кого да ме остави, майка ми ме вземаше навсякъде със себе си. Добре си спомням колко студено беше в стаята, в която работеше майка ми. Ето защо често се разболявах. По-късно започнах да ходя на детска градина, а междувременно майка ми си намери друга работа като чистачка.
Не разполагахме с достатъчно пари, но виждах колко упорито работи майка ми. Тя правеше всичко за мен. След деянието на баща ми тя реши да живее заради мен. Завърших училище и университет. Намерих си работа и сега помагам на майка ми. Правя всичко, за да я накарам да бъде по-малко нервна. Не съм чувал баща си през всичките тези години. Той никога не ме е питал за живота ми.
Но един ден чухме почукване на вратата. Майка ми отиде да отвори и аз чух мъжки глас. Излязох навън и видях възрастен човек с бастун. Майка ми се обърна към мен и ми каза, че това е баща ми.
Той плачеше и се извиняваше. Каза, че е бил млад и глупав. Просто се е страхувал от отговорността. През цялото това време баща ми живееше в града, с друго семейство и дъщеря, малко по-малка от мен. Но по-късно баща ми започна да пие и втората му жена го изгони. Сега, на преклонна възраст, никой не го иска. Дъщеря му не искаше да го пусне обратно вкъщи. Последната надежда е за мен и майка ми. А аз не знам какво да правя.
От една страна, той е моят баща, толкова дълго съм го чакала. Но от друга страна, той ни напусна и се появи едва когато имаше нужда от помощ. Най-много ми е жал за майка ми, не искам тя да се тревожи. Майка ми вложи толкова много енергия и здраве, за да се научи да живее сама, а после той се появи. Казах, че имам нужда от време, за да помисля за това. А майка ми мълчи, само каза, че това трябва да е мое решение.