Беше петък. Елена имаше тежък ден. Трябваше да сключи няколко сделки и да проведе разговор с ръководството. Хелена трябваше да покаже вариантите на жилища на потенциалните си наематели. Тя реши, че в края на работната седмица заслужава да вечеря в ресторант.
Ресторантът беше елитно заведение в града. Хората често празнуваха рождени дни там. А в двора близо до ресторанта винаги имало нови скъпи коли. Едно малко предястие струвало колкото една вечерна рокля. Но защо да си отказвате? Администраторът се приближи до Елена и я поведе към една маса. В ресторанта нямаше много хора, а на заден план звучеше приятна музика. Красива певица пееше някаква песен.
– Добре дошли в нашия ресторант. Бих искал да ви предложа специалното ястие за деня – супа от морски дарове – каза учтиво сервитьорът.
– “Засега ви благодаря. Ако може да донесете чаша вода, моля.
Елена всъщност не беше жадна, просто се опитваше да печели време. Знаеше, че това е скъп ресторант, но толкова много! Очевидно номерът на мобилния телефон е с по-малко цифри. Хелена забеляза, че администраторът я гледа, защото кой си поръчва вода в такъв скъп ресторант. Персоналът на ресторанта вече беше оценил външния ѝ вид: бели маратонки, които явно не изглеждаха нови, износено черно яке с драскотини по него и чанта, която беше бог знае на колко години.
Персоналът на ресторанта я погледна и прошепна, че определено е просякиня. Тогава Елена взе менюто и се престори, че го разглежда внимателно. “Скариди в сметанов сос за толкова пари… По-скоро бих си платила сметките с тези пари. “Тирамису за половин заплата? По-добре да си го направиш сама вкъщи.
– Мога ли да си поръчам брускети със сирене и круша?” Елена попита сервитьора.
– “Ще попитам главния готвач, тъй като сте избрали ястие от менюто за закуска.
Не само сервитьорите и управителят, но и всички в ресторанта започнаха да гледат към Хелена.
– “Слушайте – обърна се управителят към сервитьора, – опитайте се да подскажете на нашата гостенка, че не се намира в заведение за бързо хранене, а в ресторант. Направете го бързо. Може да загубим клиентите си заради нея.
– Но ако е дошла тук, тя също е наш клиент. Трябва да я обслужвам”, прошепна сервитьорът на управителя.
– “Слушай ме, ако не я изгониш от ресторанта още сега, ще се погрижа никой друг ресторант да не те наеме. Тази просякиня няма право да седи тук!
една жена на съседната маса чу този разговор. Междувременно Елена се опитваше да оправи външния си вид. Тя наистина не изглеждаше добре. Тогава сервитьорът донесе в чиния ароматно парче месо, залято с черешово сладко. Миризмата се разнесе из целия ресторант.
– Съжалявам, но това не е моята поръчка – побърза да възрази Хелена .
– Не се притеснявайте, това е за сметка на редовния ни клиент – отвърна сервитьорът и посочи жената на съседната маса.
Струваше ѝ се, че Елена никога през живота си не е яла нещо по-вкусно. Парчетата месо просто се топяха в устата ѝ. Реши да погледне в менюто, за да види цената, и остана смаяна! Чувстваше се смутена и искаше да се приближи до жената и да поиска номера на банковата ѝ карта. Тя казала, че ще си вземе заплатата и ще я върне веднага .
– “Съжалявам, но не мога да си позволя този лукс. Това са ваши пари, а аз съм напълно непозната за вас. Тогава защо решихте да ме поканите на вечеря?
– Прекрасно разбирам положението ти. Не съм получила тези пари даром. Произхождам от едно село, отгледана съм от баба си, родителите ми загинаха в автомобилна катастрофа. Дължа много на баба си, защото ме научи да бъда любезен с хората. Работих усилено на няколко места, а сега имам собствен бизнес. Никога не съм забравил съветите на баба ми. Затова реших да ви помогна – каза жената и се усмихна.
След като Елена си тръгна, жената повика администратора.
– “Уволнена сте. Не трябва да съдите за хората само по дрехите им. Тази жена беше наша клиентка, нямахте право да я изгоните от мястото.
– Съжалявам, това няма да се повтори.
– Това е достатъчно, от утре вече не сте служител на моя ресторант. Не искам в ресторанта ми да работят служители, на които им липсва човечност.