– Сара! Извинете ме! Мога ли да се върна при теб?

Със съпруга ми Виктор живяхме заедно повече от 20 години. Живеехме тихо и спокойно. Имахме вила, в която ходехме всеки уикенд. Виктор почистваше апартамента, а аз готвех. Мислех, че ще живеем така до дълбока старост. И тогава изведнъж Виктор ми съобщи:

– Сара , съжалявам. Напускам те. Запознах се с друга жена и много се влюбих в нея!

Разбира се, като бях на 38 години, не бях глупав. Прекрасно виждах, че съпругът ми има друга жена. Опитах се да не правя трагедия от това. Мислех си, че Виктор никога няма да ме изостави. “Добронамерени” приятели често дори ми изпращаха снимки на Виктор с любовницата му. Но аз го търпях. И тогава Виктор изведнъж каза, че ме напуска. За мен това беше пълна изненада. Добре, че поне дъщеря ни си почиваше с приятели на морето по това време. За да се почувствам по-добре, казах на приятелите си, че съпругът ми ме е напуснал.

Събрахме се на женска среща. Една приятелка ме посъветва да отслабна и да си намеря друг мъж. Друга ме посъветва незабавно да отида при врачка, която ще ми помогне да върна съпруга си. Трета приятелка ме посъветва веднага да си намеря нов мъж.

А Марта каза:
– А ти живей така, както си живяла! Така ще ти е по-лесно!
– Но аз не мога да живея по този начин! Толкова много ме боли!
– А ти трябва да живееш! С времето болката ще отмине. Повярвайте ми. Преминах през три развода. Чистиш апартамента, готвиш, ходиш на работа, гледаш филми и четеш книги.
– Но за кого ще готвя аз?
– За кого? За нас! Ще идваме при теб всяка вечер и ще ядем всичко, което сготвиш!

Благодарих на приятелите си за съветите. Но дълго време не можех да реша: кой съвет да последвам? В крайна сметка реших първо да отида при гадателка. Направих снимка на съпруга ми и неговата любовница. Гадателката изложи картите, извърши ритуал и каза, че съпругът ми ще се върне при мен след две седмици.

Но той не се върна нито след две седмици, нито след месец. В същото време дадох на тази жена половината от месечната си заплата.

Бях много самотна и тъжна без съпруга си. Тогава започнах да купувам торти и сладкиши в магазина в големи количества.
След две седмици се претеглих и осъзнах, че това не може да продължава. Бях качила 7 килограма.
Тогава реших да постъпя по различен начин. Подредих къщата, измих всичко до блясък, пресадих цветята, пренаредих всички мебели.

Апартаментът ми стана толкова уютен и красив!
Записах се и на танци: трябваше да отслабна по някакъв начин след огромните количества торти и бисквити, които ядях.
Всеки ден приготвях супа, която съпругът ми много харесваше. А после приятелките ми тичаха при мен и изяждаха всичко. Когато те излизаха, аз гледах сериала “Игра на тронове”.

С Виктор бяхме чували много за него, но никога не ни оставаше време да го гледаме. Филмът много ми хареса. Харесваше ми да го гледам вечер. И една вечер вратата изведнъж се отвори. Виктор влезе в стаята. Той видя колко чисто и красиво е при мен. Апартаментът миришеше на любимия му борш. А аз седях спокойно на дивана и гледах телевизионен сериал.

– Сара , добър вечер. Дойдох да взема нещата, които не взех миналия път.
– Да, разбира се! Вече съм ги събрала! Имаш ли чанта?
– Не!
– Добре, имам една!

Сложих вещите на Виктор и му подадох една чанта.
– Направихте ли борш?
– Да, направих! Гладен ли си? Искаш ли борш?

Виктор се замисли за миг и кимна.
Налях му борш. Виктор изяде две чинии. И после каза:

– Благодаря ти, Сара! Отивам!
– Върви! Все още трябва да гледам епизода !
– А ти какво гледаш?
– “Игра на тронове”.
– А ние някога искахме, помните ли, да гледаме този филм заедно? – попита Виктор тъжно.
– Спомням си! – Отговорих.

След това Виктор си тръгна. Поплаках известно време, после изгледах остатъка от филма и си легнах. Две седмици по-късно Виктор дойде при мен с всичките си вещи. Погледнах го и не разбрах какво се случва.

– Сара , съжалявам! Толкова те обичам! Обичам супата ти и уютния ти апартамент. Прости ми, прости ми.
– Значи си пропуснала боршът ми?

– Липсва ми всичко! Но най-много от всичко ми липсваш ти!
– Е! Влезте вътре.
– Толкова ме е срам пред теб и дъщеря ни. Няма ли да й кажеш нищо?

– Добре, няма да кажа. Искаш ли да вечеряме?
– Да. Много ти благодаря.

 

 

Rate article
– Сара! Извинете ме! Мога ли да се върна при теб?