Родителите ми напълно пренаписаха апартамента на по-голямата ми сестра. Но когато имаха нужда от помощ, се сетиха за мен

Когато тя и сестра ѝ били още малки, родителите им се сдобили с тристаен апартамент. Децата пораснали. Най-голямата успяла да се омъжи, да роди дете и също да се разведе. Тя се върнала в дома на родителите си заедно с детето. По-малката също се омъжила. Регистрирали апартамент за тези, които в момента били регистрирани там. И тъй като по време на брака свекървата на по-младата настояла да се регистрира заедно със съпруга си, се оказало, че апартаментът е регистриран за бащата, майката, най-голямата дъщеря и детето ѝ.

Момичето разбрало за това няколко месеца по-късно, съвсем случайно. – Мамо, татко, ами аз? – Дъщеря ми, възможно ли е това? Мислехме, че е възможно да се регистрира само за тези, които са регистрирани в момента. Съжаляваме, не мислехме, че трябва да имаш дял. Сестра ми се опитваше по всякакъв начин да започне разговор за наследството. Но родителите ѝ смятаха, че са млади, пълни с енергия, че все още имат време. Трябваше да събират удостоверения, да стоят на опашка, да искат отпуск от работа. Казаха, че ще го направят в края на годината или след Нова година. Но всеки път забравяха. Родителите ѝ се пенсионираха. Момичето реши да започне този разговор отново. – О, ти пак говориш за това. Вие сте две сестри, роднини.

Равностойни наследници. Ще си го разделите, не се притеснявайте, всяка от вас ще получи своя дял. Просто ни оставете на мира, за да изживеем отреденото ни време. Момичето никога повече не опита. Само веднъж, когато татко беше в болницата. Здравето на мама също се влоши. – Значи родителите ти са болни, а единственото, което те интересува, е наследството? – каза сестрата, – Не те ли е срам? Бог да даде на родителите ти дълъг живот и добро здраве. Сега няма да говоря за това. Какво мислиш ти? Възможно ли е да направим нещо друго, или да оставим всичко така, както е?

 

Rate article
Родителите ми напълно пренаписаха апартамента на по-голямата ми сестра. Но когато имаха нужда от помощ, се сетиха за мен