Родителите ми ме принудиха да се отърва от детето, за да не се опозоря. И не се интересуваха от факта, че по-късно лекарите ми поставиха ужасна диагноза. Но в крайна сметка съдбата наказа баща ми за това, че така жестоко разруши живота ми.

Бях млада, когато срещнах този мошеник. Той ме ухажваше красиво, правеше ми комплименти, изобщо, държеше се като съвършен мъж, но изчезна веднага щом получи това, което искаше. Тежко преживях развода ни, но дори не забелязах, че срещите ни не минаха без последствия.

Бях объркана, когато разбрах, че съм бременна. Реших да не казвам нищо на майка ми. Но тъй като разбрах, че не мога да крия бременността си дълго време, защото по това време вече бях в четвъртия месец, реших да ѝ кажа. Тя информира баща ми за всичко. От него чух само обвинения.

– Щеше да е по-добре, ако не се бяхте раждали – каза майка ми.

Родителите ми се страхуваха, че ще ни опозорят, и ме убеждаваха да се отърва от детето, въпреки че то щеше да се отрази на здравето ми. Разбрах, че няма да мога да се справя сама с детето, затова се съгласих.

През всички следващи дни плаках горчиво, защото чувствах, че съм предала детето си. Все още моля Господ за прошка за действията си. Животът за мен спря. Сънувах сънища, в които бях с бебето си. Бях морално унищожена, но физически нямаше да имам нищо против. На родителите ми не им пукаше. Най-важното беше, че не се опозориха.

Реших да се изнеса от тях. Направих го само за две години. Завърших училище, успях да изградя кариера за себе си. След това имах всичко, за което преди само бях мечтал. Но нямах едно нещо – семейство. Само че това не можех да получа за пари. Загубих възможността да стана майка отново. Срещах се с мъже, дори получавах предложения за брак, но всеки път, когато научаваха за безплодието ми, изчезваха.

За всичко това бяха виновни родителите ми. Те ме лишиха от това щастие. Не исках да общувам с тях, не исках да ги виждам. Когато баща ми получи инфаркт и майка ми ме повика да се грижа за него, аз отказах. Те ме предадоха. Не мисля, че им дължа нещо. Само за спокойствие на съвестта си им изпращам пари всеки месец.

Никога не бих постъпила така с дъщеря си. Родителите трябва да подкрепят децата си, а не да се отвръщат от тях в трудни моменти. Моите родители дори не разбраха, че с постъпката си жертват моето щастие.

 

Rate article
Родителите ми ме принудиха да се отърва от детето, за да не се опозоря. И не се интересуваха от факта, че по-късно лекарите ми поставиха ужасна диагноза. Но в крайна сметка съдбата наказа баща ми за това, че така жестоко разруши живота ми.