Реших да подам молба за развод. Купих едностаен апартамент и оставих сина си и съпруга ми да живеят сами.

Със съпруга ми бяхме женени в продължение на 20 години. Аз се грижех за семейството и отглеждах сина ни. Всичко лежеше на мен, а съпругът ми през всичките тези години дори не знаеше как да изкарва достатъчно пари и да води домакинство.

Бащата никога не се е интересувал от живота на сина си. Не го интересуваше къде ходи и как учи. Така че трябваше да го търся по дворовете и да го измъкна от лошите компании. И в същото време трябваше да върна баща си у дома. Човекът само спеше вкъщи, а на сутринта отиваше във фабриката. Там му плащаха мизерна заплата, но той харчеше дори тези пари за себе си. Всичко това не му пречеше да се смята за главния мъж в семейството. Приятелите му често ни идваха на гости. Те седяха в кухнята до късно вечер, а после аз миех чиниите и чистех още един час.

За да свързвам двата края, аз също трябваше да работя постоянно. Изчезвах на работа от сутрин до вечер и дори не забелязвах кога синът ми се сближи с баща си. Те започнаха да прекарват много време заедно. Синът ми взе пример от съпруга ми.

Аз се превърнах в слугиня в собствената си къща. Никой не се интересуваше от моите дела и от моето благополучие. Единственото, от което се интересуваше синът ми, бяха храната и парите.

Когато поотрасна, го убедих да постъпи в професионално училище, за да стане механик. Надявах се, че в бъдеще ще може да изкарва пари. Той обаче изобщо не искаше да учи и затова много бързо го изхвърлиха.

Това беше последната капка. Реших да подам молба за развод. Купих едностаен апартамент и оставих сина ми и съпруга ми да живеят сами. Тогава животът ми стана много по-лесен, защото вече не ми се налагаше да чистя след другите или да готвя големи тенджери с храна.

А синът ми вече не искаше пари от мен. Преди той винаги манипулираше майчинските ми чувства, за да извлече полза за себе си. А когато го помолех да се вразуми и да се промени, той само кимаше одобрително, но дори не си и помисляше да го направи.

По-късно се омъжих за втори път. Новият ми съпруг се оказа чувствителен, грижовен и заможен. Преместихме се в неговия апартамент, а аз наех собственото си жилище. Бившият ми съпруг и синът ми не се интересуваха от живота ми, но когато приятелят ми разбра, че живея с друг мъж, каза, че трябва да му дам едностайния апартамент. Твърдеше, че аз вече съм осигурена с жилище, а той също имал нужда от собствен кът.

Аз обаче им оставих нашия тристаен апартамент с всички мебели, уреди и вещи. Нима това не е достатъчно? Защо трябва да угаждам на сина си, като жертвам полагащия ми се апартамент?

Тогава той започна да идва и да се обажда редовно. Сега вече искаше пари не само от мен, но и от съпруга ми.

Синът ми не само ме обвини, че съм лоша майка, но и настрои бившия ми съпруг срещу мен. Той се опита да ме убеди да се откажа от апартамента, защото рано или късно синът ми така или иначе щял да го получи.

В крайна сметка на любимия ми му омръзна. Предложиха му работа в друг град и аз се съгласих да се преместя с него. Надеждите ми, че синът ми ще се промени, отдавна са избледнели. Няма да получа никаква помощ от него и по този начин мога да прекарам щастливи старини.

Продадохме апартаментите си, събрахме парите и купихме къща.

Оттогава мина една година и мога уверено да кажа, че не съм сбъркал. Сега се радвам на всеки ден и вече не си спомням за бившето си семейство, което не ме ценеше и ми беше в тежест.

Какво бихте направили, ако бяхте жена?

 

 

Rate article
Реших да подам молба за развод. Купих едностаен апартамент и оставих сина си и съпруга ми да живеят сами.
Ein Jugendfreund hat mich lange Zeit nicht zurückgerufen. Erst kürzlich fand ich den Grund für sein Schweigen heraus