Майка ми ни каза една тайна – купила си е апартамент.
Жилището е близо до града. Помоли само да не казваме на никого адреса, за да не би някой случайно да се отбие на гости – ставаше дума за родителите на жена ми, които бяха алкохолици.
Отначало не знаех дали да се разстроя, или да се зарадвам за това. Никой не ми даде възможност за избор. Като крадци, на сутринта тайно пренесохме имуществото в новия ни дом. Трябваше да си търся работа в близост до новия дом, а съпругата ми свикваше с новите условия на живот. Всеки от нас беше вътрешно разтревожен. Какво щеше да се случи, ако родителите ѝ отново ни откриеха и започнат да се отбиват на гости?
Постъпих на работа като асансьорен оператор. На следващия ден с колегата ми трябваше да спасяваме жена, която беше заседнала в кабината на асансьора между два етажа.
Отворихме кабината и извадихме жената. Тя ни беше изключително благодарна, тъй като беше много изплашена от случилото се. Опитах се да я успокоя, като й казах хубави, любезни неща. Беше ми ясно, че тя не е като останалите. Не исках да се разделя с нея.
Оттогава вярвам в любовта от пръв поглед. Реших да я придружа до вкъщи, като през това време я държах леко, тъй като след преживяното не беше стабилна на краката си. В очите ѝ блестяха сълзи и цялата трепереше. Много ми се искаше да й кажа спокойни думи, да я прегърна. Тя влезе в къщата и вратата се затвори след нея.
Когато вечерта сложих дъщеря си да спи, а съпругата ми отиде до банята, започнах да си спомням за събитието от този ден едновременно с тъга и вълнение. Не можех да изхвърля от главата си това случайно момиче. Не можех да не го направя – тя беше красива, мила и уязвима.
На следващия ден, след като приключих работа, отново отидох до вратата ѝ. Казах на съседката си, че съм далечен роднина от родния ѝ град. Само за 10 минути разбрах, че съпругът ѝ е алкохолик и пълен мързеливец. И че имат две деца.
Това много ме зарадва. В края на краищата това означаваше, че мога да се прибера вкъщи при жена си и дъщеря си с чиста съвест. Не ми трябват чужди проблеми и чужди деца – трябва да живея собствения си живот и собственото си семейство.
Успокоих се…