Райън не понасяше факта, че Ида носеше храна на баба Тина даром. Но се оказа, че тя е станала причина очите на момичето да се отворят.

Минава един месец, откакто Райън се премества да живее с Ида. А преди това се бяха срещали в продължение на една година. Живееха без брак, както е модерно сега. Бяха свикнали един с друг. Райън беше красив, със спокоен нрав. Той печелеше много повече от Ида. Но не помагаше в къщата, като казваше, че това не е мъжка работа.

– Ти, дъще, си избрала правилния мъж – каза й съседката, баба Тина, – сама си вършиш добре работата вкъщи. А когато децата си тръгнат, аз ще ти помагам.

– Какви деца, баба Тина, ние още не сме се записали.

– Не можеш да го направиш. Баба ти не би го позволила. Трябва да отидеш в службата по вписванията.

Баба Тина беше най-добрата приятелка на собствената си баба Ида. Те живееха в съседство една с друга през целия си живот. А сега Ида има апартамента на баба. Баба Тина помагаше на Ида, доколкото можеше.

Един ден Райън взел Ида от работа и заедно отишли до магазина за хранителни стоки. Мъжът разглеждаше една торба с ориз, сирене, кифлички, мляко. Той разбрал, че това е за Тина.

– Не си купил всичко това за съседката си безплатно, нали?

– Баба Тина е като моето семейство. Тя винаги ми предлага пари, но аз не ги взимам. Тя има малка пенсия…

– А ти изкарваш две стотинки. Престани да храниш съседката си!

– Обясни ми, моля те, какво ти е станало?” Ида попита спокойно.

Но Райън продължаваше да мълчи. Той мълча през цялата вечер. Но на сутринта се извини. Обясни проблемите в работата. И добави:

– Търся си работа на непълно работно време. Но трябва да бъдем по-икономични с парите.

А вчера улиците бяха затрупани със сняг, затова отидоха до магазина пеша. Ида отново купи хранителни продукти за себе си и за баба Тина. Оказа се, че това са две големи торби. Трябваше да ги носи сама, защото Райън каза:

– Не съм наемал съседи да носят хранителните продукти.

С труд Ида пренесе торбите на съседката си, отиде в апартамента ѝ и опакова нещата на Райън в един куфар.

– Върви! Не ми трябва егоист. Грижата ми за Тина е по-голяма от тази на теб.

Райън си тръгна. С шум, с викове, с ругатни.

– Направихме грешка, дъщеря ми – каза баба Тина, която стана свидетел на скандала.

 

 

Rate article
Райън не понасяше факта, че Ида носеше храна на баба Тина даром. Но се оказа, че тя е станала причина очите на момичето да се отворят.