Тази история е едновременно плашеща и завладяваща, но не всеки може да й повярва.
Когато съпругата му починала, бащата не издържал и напуснал. Трите деца го чакали вкъщи. Най-голямото било само на 11 години, когато станало глава на семейството и заменило баща си с по-малките – 8-годишния Адам и 5-годишната Алина.
През следващите 6 месеца трите деца живеели сами. Имали късмет, че са в селото, всички знаели за положението им, затова всеки помагал с каквото може, но никой не искал да приюти децата.
Отначало роднините не знаели за тежкото положение на децата, защото никой не можел да си представи, че баща им ще направи такова нещо. Баба им била първата, която се разтревожила, когато баща им не вдигнал телефона. Когато пристигнала, тя веднага казала, че ще вземе децата при себе си и ще уреди попечителството. Филип, най-големият син, обаче категорично отказал, като казал, че баба му може да живее с тях, но те няма да се изнесат от дома на родителите си. По-късно тази история става известна и хората започват да помагат на децата и бабата. Почти всяка седмица те получавали много дрехи, храна, лекарства и книги.
Бащата все още не се е върнал при децата си. Иска ми се обаче да вярвам, че бабата ще позволи на Филип да бъде дете и няма да поеме такава отговорност.