Стоеше срещу мен толкова спокойно, все едно пред него не бях жена с бебе на ръце, а някакъв неудачен
Станимир доведе своята избраница Лилия да живеят в село. Там му беше останала в наследство старата къща
КВАРТИРАНТКАТА В ранния зимен следобед по тротоара на един жилищен квартал в София вървеше висока жена.
Андрей не познаваше жена си, вече не можеше да разбере какво става с нея. Веси винаги беше подредена
“Мамо, ние сме, децата ти… Мамо…” Погледна ги. Мария и Георги цял живот живееха
Тя му даде не просто пари, а нов живот. Тази история остава в съзнанието ми като нежен спомен за времето
Мъжът ми нареди: “Без спорове.” Аз и не спорих просто престанах да се съгласявам.
Знаеш ли, мислеха си, че къщата им е крепост, че нищо лошо не може да стане там, но едно малко червено
Стефан не познаваше жена си не разбираше какво се случва с нея. Маргарита винаги чистеше, готвеше и гладеше




